Том Клэнси - Бойни действия

— Имам един въпрос.

— Казвай, съветнико.

— Чудех се каква е разликата между морската свиня и делфина?

Катцен се засмя.

— Ами различават се по формата на тялото и муцуната. Морската свиня прилича на торпедо и има зъби като лопатки и тъпа муцуна. Тялото на делфина е повече като на риба, зъбите му са клечки, а муцуната — като човка. Но по темперамент са еднакви.

— Но делфините изглеждат по-симпатични, защото не приличат на хищници.

— Да — съгласи се Фил.

— Може би военните трябва да се замислят над това, когато проектират следващото поколение подводници или танкове. Могат да приспят бдителността на противника с една подводница или танк, който прилича на герой от комикс.

— На твое място бих се придържал към законите — рече Катцен и погледна към предната част на микробуса. — Горе главата, Мери Роуз. Според картата хълмът трябва да се появи всеки момент.

— Виждам — отговори тя.

По гърба на Кофи полазиха тръпки. Не приличаха на нервния трепет, който усещаше, преди да застане пред някой съдия или сенатор. Това беше страх. Лоуел се подпря с две ръце на облегалката на стола на Мери Роуз.

— По дяволите! — извика тя и натисна спирачките.

— Какво има? — попита Фил.

Двамата с Кофи погледнаха през прозореца. В средата на пътя лежеше мъртва овца. Трупът беше голям и с твърдо мръснобяло руно. Пътят беше тесен и за да не влезе в канавката, шофьорът трябваше да мине през животното.

— Дива овца — отбеляза Катцен. — Живеят по хълмовете на север.

— Вероятно е сгазена от кола — предположи Мери Роуз.

— Не мисля — отвърна Фил. — Животното е голямо и гумите би трябвало да оставят кървави следи.

— Какво мислиш? — попита Кофи. — Била е застреляна и сложена тук?

— Знам ли — отговори той. — Някои военни части използват животни, за да се упражняват по стрелба.

— Може би са атентаторите на язовира — предположи Мери Роуз.

— Не — рече Фил. — Те вероятно щяха да я изядат. По-скоро са турците. Както и да е, имаме двама командоси, които много скоро ще се нуждаят от чист въздух. Мини през нея.

— Чакай малко — каза Лоуел.

Катцен го погледна.

— Какво има?

— Възможно ли е в овцата да има мина?

Раменете на Фил се отпуснаха.

— Не помислих за това. Браво, Лоуел.

— Един терорист би постъпил така, за да забави моторизирана войска.

Катцен погледна към канавките вдясно и вляво.

— Трябва да излезем от пътя.

— Ами ако мините са там? Може би овцата е сложена тук, за да накара някой да излезе от пътя.

Фил се замисли за миг, после взе фенерчето и отвори вратата на микробуса.

— Така няма да стигнем доникъде — каза. — Ще издърпам встрани проклетата овца. Ако ме взриви, ще знаете, че вече е безопасно да минете.

— Не — рече Кофи. — Никъде няма да ходиш.

— Какъв друг избор имаме? Детекторът за метал е свързан с главния компютър. Махнахме батериите и сега нямаме време да ги сложим отново.

— Да възложим ли проверката на пътя на командосите?

Катцен мина покрай адвоката.

— И за това нямаме време. Освен това те ще ни трябват, за да спасим Майк и полковника. Винаги съм се отнасял добре с животните и тази овца няма да посмее да ме нарани — ухили се и изскочи на черния път.

— Моля те, внимавай — каза Мери Роуз.

Фил обеща да го направи и мина пред микробуса. Лоуел се показа на вратата. Макар че беше доста хладно, устата му бе пресъхнала, а челото — потно. Катцен насочи лъча на фенерчето към овцата, после вляво и вдясно от пътя.

— Не виждам опънати жици за препъване — рече той и бавно заобиколи мъртвото животно. — Пътят не е разкопаван.

Сетне се наведе над овцата. Кръвта блесна в яркочервено на светлината на фенерчето. Раната беше десет сантиметра в диаметър. Фил докосна кръвта.

— Не е засъхнала. Животното е било убито преди час. Раната е огнестрелна. Доколкото виждам, няма огнепроводен шнур, нито пластичен експлозив. Хайде, група. Ще преместя добичето.

Тихото бръмчене на двигателя заглушаваше туптенето в слепоочията на Кофи и ударите на сърцето му. Той знаеше, че не е задължително да има огнепроводен шнур. Под овцата можеше да е заровена мина.

Катцен остави фенерчето на пътя и хвана овцата за задните крака. Страхът на Лоуел не му пречеше да се присъедини към колегата си, но той остана в микробуса, защото ако с Фил се случеше нещо, той трябваше да помогне на Мери Роуз и на командосите да стигнат до целта.

Младата жена стисна ръката му, когато Фил премести овцата на няколко сантиметра. После я остави, отиде от другата й страна и я освети с фенерчето.