Том Клэнси - Бойни действия

— О, не — рече Пол. — Господи, не!

Хърбърт се вцепени.

— Както виждаш — продължи той, — онзи тип е въоръжен. Кобурът е за пистолет трийсет и осми калибър. А на рамото носи чешки парабел. Даръл каза, че през 1994 сирийските кюрди купували цели кашони от Словакия.

Боб отново пусна картината. За миг Худ не видя нищо, защото камерата снимаше точно отгоре. Но докато чакаше, се почувства виновен и всяка друга грижа изчезна пред онова, което наблюдаваше.

— След около три минути от реалното време — продължи Хърбърт — фаровете на РОЦ ще присветнат три пъти. Очевидно човекът, който го контролира, сигнализира на някого.

— Но как е станало това? Майк не може да им е казал за РОЦ.

— Не мисля, че похитителите са знаели предварително какво представлява РОЦ. Вероятно само са чакали превозът на Майк да пристигне и са останали приятно изненадани.

— Как е било направено?

— Според мен терористите са изпратили разузнавач на пътя. Като предпазна мярка сигурно са обгазили РОЦ, докато е минавал покрай тях. Начинът, по който микробусът намали скоростта, показва, че екипът е бил неутрализиран бързо, но не веднага. Шофьорът е имал достатъчно време да натисне спирачките. Добрата новина е, че нападателят не е застрелял нашите хора, когато е влязъл вътре.

— Откъде знаеш това?

— Щяхме да видим още проблясъци.

— Да, разбира се — отговори Пол. „Това беше глупав въпрос. По дяволите, внимавай какво става!“ — Освен ако вече не са били умъртвени от газта.

— Малко вероятно. Няма да им свършат работа, ако са мъртви. Живи ли са, ще им послужат за заложници. Нашите вероятно ще могат да помогнат на кюрдите да се измъкнат от страната. Или да им кажат как действа РОЦ — мрачно добави Боб.

Пол знаеше, че Майк Роджърс и двамата командоси по-скоро биха умрели, отколкото да съдействат на похитителите да работят с РОЦ. Но не беше сигурен дали Катцен, Кофи или Мери Роуз щяха да пожертват живота си, за да го защитят. Нито вярваше, че генералът ще им позволи да го сторят.

— Нямаме много варианти за действие, нали? — попита Худ.

— Не.

Според установената процедура, написана от Роджърс, Кофи, Хърбърт и техните съветници, ако РОЦ попаднеше в плен, незабавната реакция беше някой да натисне копчетата „Fry“ 5 5 Пържа (англ.). — Б.пр. . Едновременното натискане на Control, Alt, Del и F щеше да предизвика прилив на енергия от батериите в двигателя на РОЦ. Електрическият ток, произведен от командата, щеше да бъде достатъчен, за да изгори главното захранване на компютрите и батериите. „Изпърженият“ РОЦ щеше да се превърне в задвижван с бензин микробус. Ако поради някаква причина процедурата не успееше, екипът или самият РОЦ трябваше да се самоунищожи с всички подръчни средства. Ако противникът получеше достъп до комуникационните връзки и кодове, националната сигурност и животът на десетки агенти, действащи под прикритие, щяха да бъдат изложени на риск.

Но макар сам да бе проектирал всичко това, Роджърс бе признал, че няма начин да се разбере как би постъпил той или другите, ако някой превземеше РОЦ. Като опитен специалист по преговорите за освобождаване на заложници Хърбърт бе казал, че вероятно си заслужава да се запазят операциите, ако някои от тях могат да бъдат разменени срещу пленниците.

Но всичко това бяха само предположения. И през ум не им беше минавало, че такова нещо може да се случи.

Фаровете на микробуса присветнаха три пъти, после екранът угасна.

— Сега вече само можем да гадаем какво става там — каза Хърбърт. — В РОЦ и около него цари пълен мрак. Винс оцени положението като Приоритет А-1 и сега се опитва да получи картина с помощта на инфрачервени лъчи. Но пренастройването и на най-близкия сателит и обръщането му ще отнеме най-малко деветдесет минути.

Пол не откъсваше поглед от тъмния екран. Това беше един от най-лошите му кошмари. Всичките им планове и технологии бяха изложени на риск от онези, които Роджърс наричаше „улични побойници“. Хора, които се биеха без правила и не се страхуваха да умрат или да убият. Както Худ бе научил от стачките и бунтовете, които избухнаха в Лос Анджелис по време на мандата му като кмет, отчаянието правеше противника много опасен.

Но си напомни, че несполуките правят силните водачи още по-силни. Трябваше да преглътне чувството за вина и разочарованието и да сподави внезапно възникналото желание да излее гнева си върху нещо или някого. Налагаше се да поеме командването на екипа си.