Том Клэнси - Бойни действия

— Не виждам бомби.

Сетне отново хвана мъртвото животно, премести го още няколко сантиметра и пак се наведе да провери дали има нещо отдолу. Не видя нищо.

След малко повече от минута отмести овцата от пътя. Когато се върна в микробуса, беше облян в пот.

— И за какво беше всичко това? — попита Катцен.

Лоуел се вгледа в мрака навън.

— Овцата не е убита по време на упражнения по стрелба, както помислихме. Може би някой ни наблюдава, за да види колко сме.

Фил затвори вратата.

— Е, сега си мислят, че знаят. Хайде да минем хълма, по дяволите.

Мери Роуз включи на скорост и преди да натисне газта, пое дълбоко дъх.

— Не знам за вас, но моят стомах се сви.

— И моят — леко се усмихна Катцен.

Потеглиха нагоре по хълма и адвокатът отиде да обясни на командосите защо се бяха забавили. Коленичи на пода и изведнъж му се зави свят. Кофи допря чело до коляното си.

— Хей, Фил — попита той, — добре ли се чувстваш?

— Устата ми е леко пресъхнала. Защо?

Ушите на Лоуел започнаха да кънтят.

— Защото аз… Нещо ми стана. Вие ми се свят. Ушите ми бръмчат. И ти ли усещаш същото?

Катцен не отговори и адвокатът се обърна към него — точно навреме, за да го види как пада на седалката до шофьора. Мери Роуз се бе облегнала на волана и явно едва съумяваше да държи главата си изправена.

— Ще спра — каза тя. — Нещо… не е наред.

Микробусът намали и Кофи се надигна. В същия миг главата му се замая и той се строполи на пода. Хвана се за облегалките на двата стола пред компютрите и се опита да стане. Почувства гадене в стомаха и в гърлото и отново беше принуден да се свлече на пода.

Миг по-късно, когато пред очите му падна мрак, усети, че някой го влачи.

Понеделник, 20:35

Огюзели, Турция

„Гледат, ама не виждат“ — помисли Ибрахим.

Той беше застрелял овцата и я бе довлякъл на пътя, за да спре микробуса. Когато шофьорът натисна спирачките, за да не мине през нея, той изскочи от канавката, където се криеше. Започна да пълзи към задната част на микробуса, запуши ауспуха с фланелката си, после незабелязано се отдалечи. Прозорците бяха затворени. Щом се затвореше и вратата, Ибрахим знаеше, че след по-малко от три минути пътниците вътре ще се задушат от въглеродния окис. Сириецът бе избрал сравнително равен участък от пътя, така че когато шофьорът припаднеше, микробусът плавно да спре. Сетне извади фланелката от ауспуха, влезе в превозното средство и отвори прозорците. Изпита едновременно изненада и радост, когато видя компютрите. Оборудването и информацията можеха да се окажат полезни.

Огледа тримата американци. Още дишаха. Щяха да оцелеят. После довлече изпадналия в несвяст мъж до предната седалка, при другите двама. Извади ножа си, наряза предпазните колани и завърза хората един за друг за китките. После завърза и краката им.

Огледа за последен път микробуса и се намести зад волана. В същия миг му се стори, че долови някакъв шум зад гърба си. Сякаш някой повръщаше. Забеляза фенерчето, сложено между двете седалки, и освети задната част на микробуса. Едва тогава видя, че на пода има капаци. Извади пистолет трийсет и осми калибър и се приближи до тях. Спря и погледна надолу.

Всяко отделение беше достатъчно голямо, за да побере един човек. Отново чу същия звук. В лявото отделение имаше някой.

Преди да вдигне капака, потисна желанието си да изстреля няколко куршума в пода. Но знаеше, че който и да е вътре, също като останалите се бе задушил от въглеродния окис. Наведе се, насочи оръжието и вдигна първия капак.

Долу лежеше жена. Тя беше в безсъзнание. Преди това беше повърнала. Ибрахим вдигна втория капак. Там имаше още един войник. И той беше в безсъзнание. Затворен в непроветреното отделение, намиращо се най-близо до ауспуха, мъжът беше засегнат най-сериозно от петимата. Но още беше жив.

Явно американецът бе предупредил тези хора, помисли си кюрдът. Бяха се опитали да скрият тези двамата, за да убият Ибрахим и другарите му. Но Аллах ги пазеше. Да бъде благословено всемогъщото му име.

Издърпа мъжа и съблече черната му риза. Накъса я на ленти и завърза ръцете и краката му за един от столовете. После се приближи до жената, сложи я на другия стол и също я завърза.

Със самодоволна усмивка огледа още веднъж пленниците си, пъхна пистолета в кобура и отново седна зад волана. Примига два пъти с фаровете на микробуса, за да сигнализира на Хасан, включи на скорост и бързо измина краткото разстояние до хълма.