Том Клэнси - Бойни действия

— Да — отговори Худ, — но го изпуснах от погледа си. Не ми казвай, че цифрите са сигурни. В случая не е така.

— Добре. Но аз имам опит със заложници, Пол. Изпитваш емоционален натиск, което е ужасно и после губиш ориентация. Принуден си да работиш извън нашата структурирана среда. Няма списъци за справка, нито установени процедури. През следващите няколко дни, седмици, месеци или кой знае кога и ти ще станеш заложник като Майк — на кризата и на всяка прищявка на терористите.

— Разбирам. Но това не означава, че ще ми хареса.

— Е, няма, но ще трябва да приемеш процеса, както и участието си в него. Същото е и с Майк. Той знае какво трябва да направи. Ако може да измъкне хората си, ще го стори. В противен случай ще ги кара да играят игри на думи, ще измисля хумористични стихчета и ще ги принуждава да говорят за семействата си. Ще им помогне да издържат. Ужасното бреме на отговорността ще падне върху неговите плещи. Ти трябва да се справиш с останалото. Отиваш с правилните идеи. Необходимо е да запазиш самообладание — своето и на другите. А това може да се окаже доста трудно. Възможно е да получим сведения, че с нашите хора се отнасят зле. Държат ги без храна и вода и ги изтезават. В групата има две жени. Може да ги изнасилят. Ако не си изобретателен и гъвкав, ще се пречупиш. Започнеш ли да изпитваш желание за мъст, да се ядосваш или да се упрекваш, ще допуснеш грешки.

Худ извади дискетите от компютъра си. Боб имаше право. Но той вече беше готов да се ядоса на Марта, на себе си и дори на Майк. Обаче кой, освен терористите, щеше да спечели от това?

— Продължавай — каза. — Какво трябва да направя? Ти как се справяше в подобни ситуации?

— По дяволите, Пол. Никога не съм бил командир на екип. Действах сам. Единствената ми задача беше да давам съвети. Това беше относително лесно. Не бях привързан към хората, с които работех. Не и по начина, по който сме привързани към Майк. Само знам, че ръководителите на операции като тази трябва да се освободят както от състраданието, така и от гнева. Да предположим, че някой от терористите има сестра или дете и ти се добереш до тях. Готов ли си да играеш същата игра, която те играят с нас?

— Откровено казано, не знам — призна Худ. — Не искам да падам до тяхното ниво.

— Именно на това разчитат хората като тях. Спомняш ли си операция „Орлов нокът“ през 1980, когато спасителните сили „Делта“ се опитаха да измъкнат нашите заложници от Техеран?

— Да. Параметрите на мисията принудиха нашите момчета да кацнат, за да презаредят гориво в сравнително оживен район. Броени минути, след като се приземиха, те плениха един автобус с четирийсет и четири ирански граждани. Преди операцията да се провали, планът беше да държат заловените иранци един ден, докато дойдат командосите, после да ги освободят от въздушната база „Манзарая“, която възнамерявахме да превземем. Извинявай, ако говоря малко като Бъркоу, но мисля, че тогава трябваше да задържим иранците и да се отнесем с тях по същия начин, по който се държаха с нашите хора.

— Щеше да ги направиш мъченици.

— Ами. Само сломени затворници. Никакво отразяване от страна на пресата, нито изгаряне на иранския национален флаг. Само око за око и зъб за зъб. И когато сред терористите се разпространеше слухът, че сме готови да играем тяхната игра, те щяха да се замислят, преди да се захващат с нас. Смяташ ли, че Израел играе по правилата? Нищо подобно. Видял съм много неща и невинаги приятни. Допуснеш ли състраданието да повлияе на преценката ти, може да изложиш на риск живота на своите хора.

Худ въздъхна дълбоко.

— Не допускаме ли състраданието да повлияе на преценката ни, тогава не сме хора.

— Разбирам. Това е една от причините, поради които не исках по-висок пост в този град. За всеки квадратен сантиметър плащаш както с кръв, така и с душата си.

Пол пусна дискетите в джоба на сакото си и каза:

— Както и да е, съвсем не беше неадекватен, Боб. Благодаря.

— Няма защо. О, има и още нещо.

— Какво?

— С каквото и да се сблъскаш, няма да си сам. Не забравяй това, шефе.

— Няма — усмихна се той. — Слава богу, имам екип, който няма да ми позволи да го направя.

Понеделник, 21:17

Огюзели, Турция

Майк Роджърс беше завързан в неудобно положение за кормилото на мотоциклета. Ръцете му бяха извити зад гърба и стегнати здраво. Гърбът му беше опрян до изкривения метал на бронята, а краката — завързани за глезените и опънати пред него.