Том Клэнси - Бойни действия

Младата жена дишаше учестено. В очите й се четеше ужас.

— Тя е по-смела от теб — гордо отбеляза Роджърс.

— Sitta… khamsa…

— Ще видим — каза той. — Имаш пет секунди, жено. После ще се молиш да говориш.

По време на броенето Хасан се подсмихваше самодоволно. Но накрая Роджърс забеляза, че устните му увиснаха. Дали обидата го бе засегнала, или се разтревожи, че няма да получи информация? А може би арабинът не понасяше жестокости въпреки живописния коментар.

— Arba…

— Четири — предупреди той.

От една страна, Майк искаше да рискува. Махмуд едва ли щеше да довърши нещата докрай. Сирийците имаха около две минути, за да помислят за затрудненото си положение и да разберат от какво тесто са замесени американците. Превземайки РОЦ, терористите бяха загубили предимството, което имаха пред турците. Тръгнеха ли сега, навсякъде щеше да има патрули. Кюрдите се нуждаеха от РОЦ и от неговия екип и вероятно се чудеха дали не бяха подценили пленниците си. Или защо не са направили онова, което им бе предложил Роджърс.

— Talehta…

— Три секунди. Помисли как ножът ще среже костта и мускула ти. Отново и отново. Десет пъти.

Майк долавяше учестеното дишане на Мери Роуз. Но тя не проронваше дума. Господ да я благослови! Гордееше се с нея така, както с никой друг от войниците си.

— Itneyn…

— Две секунди.

— Чудовище! — изкрещя Кофи и започна да се мъчи да се развърже.

Сирийците не му обърнаха внимание. Катцен бе дошъл в съзнание и явно се опитваше да схване какво става.

— Wehid!

— Времето изтече — заяви Хасан и погледна жената.

Махмуд обаче се обърна към Роджърс. В очите на сириеца се появи моментно колебание, а после огорчение и същевременно желание за мъст. Вероятно в лицето на Майк виждаше някакъв друг враг и отдавнашна болка. Горната му устна се изкриви и в същия миг генералът разбра, че е загубил битката.

— Не го прави! — каза, когато терористът натисна ножа. — Аз ще ви изведа на пътя.

Хасан преведе онова, което Махмуд вече бе разбрал. Изражението му обаче не беше победоносно. Прибра камата в калъфа, а Мери Роуз избухна в сълзи.

Хасан клекна до нея и започна да завързва окървавената й ръка за стола. Махмуд направи знак на Роджърс да мине напред. Майк тръгна към предната част на микробуса, но спря до Мери Роуз. Младата жена ридаеше силно, а главата й беше наведена.

— Много се гордея с теб — каза й.

Кофи наклони глава към нея и докосна лицето й с косите си.

— Всички се гордеем с теб. И те поддържаме.

Тя кимна и им благодари.

Махмуд гледаше свирепо Роджърс, който не му обърна внимание.

— Хасан — рече Майк. — Ръката на дамата кърви. Имаш ли с какво да я превържеш?

Сириецът вдигна глава.

— Пак ли ще предизвикаш конфликт, ако откажа?

— Ако се наложи. Би се погрижил за магарето си, когато тръгне, нали?

Арабинът погледна раната на Мери Роуз. Замисли се за миг, завърза ръката й за седалката, извади от джоба си носна кърпа и внимателно я сложи между пръстите й. Махмуд се приближи и дръпна кърпата. Изкрещя нещо, хвърли я на пода и я стъпка.

Хасан наведе глава.

— Махмуд каза, че ако още веднъж изпълня заповедта ти, ще отреже и моите, и твоите ръце.

— Съжалявам, но ти постъпи правилно — отговори Роджърс. Сега беше моментът да използва второто си военно преимущество — елемента на изненада. — Хасан, кажи на командира си, че ще ми трябва помощ, за да сложа батериите на местата им.

— Аз ще ти помогна — рече той.

— Ти не можеш. Само един човек знае как става това. Ще ми трябва помощта на редник Девон — жената, която е завързана в задната част на микробуса. Кажи на Махмуд, че ако иска да стигне до Сирия, ще трябва да я развърже.

Хасан се прокашля. Роджър не си спомняше откога не бе виждал толкова самотен човек. Сириецът преведе думите, му. Очите на Махмуд се свиха, а ноздрите му се разшириха. Това беше пряк удар. Роджърс с удоволствие го гледаше как се пече на огъня в мига, когато стигна до единственото решение, което можеше да вземе.

Махмуд размаха пръст и Хасан отиде в задната част на микробуса. После изведнъж Махмуд ритна Майк и го повали на пода. Хасан не спря да помогне на падналия. Прескочи го и забърза да освободи Девон. Първо развърза краката, после ръцете й. Тя се обърна, за да се опита да помогне на Роджърс, но кюрдът я блъсна. Докато я водеше към отделението с батериите, Майк се изправи. Подпря се на двете маси с компютрите и се залюля, сякаш висеше на успоредка.

Това беше първата част от изненадата. Втората щеше да поднесе по-късно, когато започнеха да слагат батериите и да включват апаратурата. Сателитът ЕС-4 моментално щеше да отчете повишено ниво на електромагнетизъм и да изпрати предупредителен сигнал до Оперативния център. Тогава Пол Худ щеше да има няколко варианта за действие.