Том Клэнси - Бойни действия

— С настоящето давам пълно, свободно и абсолютно помилване на генерал Майкъл Роджърс от армията на САЩ. Това помилване се отнася за признати от него действия, които е или може да е извършил, докато вярно е служил на страната си в съвместна разузнавателна операция с Република Турция. Със своята смелост и ръководни качества, проявени по време на дългата му и безукорна военна служба, генерал Роджърс има безценен принос за правителството и народа на Съединените щати. Нито държавата, нито нейните институции биха имали полза от задълбаването в постъпки, които според всички сведения са били героични, себеотрицателни и адекватни.

Президентът кимна и разсеяно започна да почуква по листа. После погледна наляво. Якият, оплешивяващ Роланд Рици стоеше до бюрото.

— Харесва ми, Роло.

— Благодаря, господин президент.

— Нещо повече — усмихна се той, — искрено го вярвам. Не ми се случва често да казвам такова нещо за документите, които подписвам.

Марта и Ванзант се ухилиха.

— Убитият — продължи президентът — е бил сирийски гражданин, застрелян в Ливан.

— Точно така, сър.

— В случай че решат да ни окажат натиск, какво е юридическото положение на Дамаск и Бейрут по въпроса?

— Теоретично — отвърна Рици — могат да поискат екстрадирането на генерал Роджърс. Дори да го направят, ние няма да се съгласим.

— Сирия е давала убежище на повече престъпници, отколкото която и да е друга държава на света — каза Бъркоу. — На мен например ужасно ми се иска да го направят, просто за да можем да им откажем.

— Могат ли да ни създадат проблеми с пресата? — попита президентът.

— Ще им се наложи да го докажат, сър — отвърна Рици. — А също и да настояват за екстрадирането на генерал Роджърс.

— А къде е доказателството? Къде е трупът на убития кюрдски лидер?

— В пещерата, която им служеше за щаб — отвърна Боб Хърбърт. — Преди да напусне района, „Страйкър“ я е вдигнал във въздуха с бойната глава от «Томахоук».

— Нашият пресцентър излезе с версията, че е бил убит по време на експлозия в щаба му — каза Марта. — Никой няма да я оспори и това ще задоволи кюрдските му последователи.

— Много добре — рече президентът. Взе черна писалка от мастилницата на бюрото. После се поколеба. — Сигурни ли сме, че генерал Роджърс ще следва нашата версия? Имам ли основание да се притеснявам, че може да напише някоя книга или да даде изявление пред пресата?

— Гарантирам за генерал Роджърс — отвърна Ванзант. — Той е сигурен човек.

— Ще държа вас отговорен — каза президентът и сложи подписа си.

Рици взе документа и писалката от бюрото. Президентът се изправи и групата се насочи към вратата. Междувременно юридическият съветник се приближи до Хърбърт и му подаде писалката. Шефът на разузнаването силно и триумфално я стисна, преди да я пъхне в джоба на ризата си.

— Напомни на генерал Роджърс, че каквото и да прави от сега насетне, ще оказва влияние не само върху него, но и върху живота и кариерата на хората, които са вярвали в него — рече Рици.

— Не е нужно да му се казва — отвърна той.

— Преживял е сериозно изпитание в Ливан — продължи съветникът. — Погрижи се да си вземе почивка.

Към двамата се приближи Марта.

— Ще се погрижим, разбира се. Роланд, благодаря ти за всичко, което направи.

Марта и Хърбърт излязоха навън. Той весело махна с ръка на заместник-председателя на Съвета на началник-щабовете Клоу, който беше дошъл да ги изпрати.

Докато групата мълчаливо се отдалечаваше по застлания с килим коридор, Хърбърт изпита увереност в думите на генерал Ванзант. Майк Роджърс никога нямаше да направи каквото и да е, за да компрометира или постави в затруднено положение онези, които днес се бяха борили за него. Но Рици също имаше право: Роджърс бе преживял много. Не само изтезанията. Когато на следващия ден генералът се върнеше със „Страйкър“, най-много щеше да го мъчи фактът, че РОЦ е бил заловен по време на неговото командване. Основателно или не, щеше да се самообвинява за това и за физическите страдания, и душевните рани на екипа на РОЦ и полковник Седен. Щеше да му се наложи да живее с мисълта, че заради неговия пропуск микробусът едва не е бил унищожен от огън на своите. Според психиатърката Лиз Гордън, която срещна, докато излизаше от Оперативния център, това щеше да е неговият най-тежък кръст.

— И няма сигурно лечение на това чувство за вина — каза му тя. — При някои хора може да се преодолее. Можете да ги убедите, че не са били в състояние да го предотвратят. Или поне можете да ги накарате да изпитат гордост от онова, което са постигнали. При Майк всичко е черно-бяло. Или е прецакал нещата, или не е. Или терористът е заслужавал да умре, или не е. Прибавете и загубата на достойнство, която той и хората му са преживели — а техните страдания са били и негови, можете да сте сигурен — и получавате една потенциално изключително труднолечима психоза.