Том Клэнси - Бойни действия

Огъст горчиво поклати глава.

— Познавам Майк Роджърс, откакто се помня. Никога не е лъгал. Не мисля, че има намерение да започне сега.

— Но те ще го съсипят! — отвърна тя.

— Зная! Тъкмо това ме тревожи. Майк ще направи точно онова, което се страхуваше, че ще стори кюрдът. Ще използва военния съд като трибуна.

— За какво? — попита Девон.

— За да покаже на Америка как да се справя с терористите, редник, и за да каже на света, че Америка го е направила. — Микробусът пристигна и той се насочи към пътя. — Иска ми се да вдигна във въздуха тази проклета пещера…

Вторник, 16:03

Дамаск, Сирия

В 5:45 следобед пред американското посолство в Дамаск спряха няколко автомобила на президентските сили за сигурност. Посланик Хавлис беше придружен до входа, където го посрещнаха двама американски морски пехотинци. Труповете на убитите агенти от АДС бяха откарани с катафалка до задния вход на посолството. Възвърнал самообладание въпреки все още долавящия се в очите му страх, Хавлис отиде направо в кабинета си и телефонира на турския посланик в Дамаск. Той го информира за случилото се в двореца и му каза, че зад отвличането на хеликоптера на граничния патрул, взривяването на язовир „Ататюрк“ и инцидента на сирийската граница са стояли бойци на ПКК, а не сирийски войници. Американецът настоя посланикът да съобщи това на военните и да ги помоли да запазят спокойствие. Турчинът му отвърна, че ще предаде информацията.

Пол Худ пристигна няколко минути по-късно. Тримата с Уорнър Бикинг и професор Насър носеха кафая и слънчеви очила. Бяха придружени до спирка на автобуса. Худ винаги бе възприемал дегизирането по филмите и в книгите като драматична екстравагантност. В реалния живот извървя половин километър, все едно че е роден и израснал на улица „Ибн Ассакер“. Налагаше се. Ако го познаеше някой журналист или чуждестранен представител, щеше да изложи на опасност двете жени, които го придружаваха.

Но не го забелязаха. Макар че отклоняваха автобусите покрай Стария град, тримата мъже стигнаха до посолството само за половин час. Спрян от двамата морски пехотинци на входа, докато сваляше маскировката си, за да покаже на часовите кой е, се чувстваше като Клод Рейнс в „Невидимия“. Агентът от АДС, който бе наблюдавал портата на монитора в посолството, бързо излезе и въведе тримата вътре.

Худ отиде в най-близкия кабинет, за да телефонира на Боб Хърбърт. Затвори вратата на кабинета на заместник-посланика Джон Лекос и остана сам до старото махагоново бюро. Тежките завеси бяха спуснати и обгръщаха малкото помещение в плътен мрак и приглушена тишина. Тук се почувства в безопасност. Докато телефонираше на Хърбърт, му мина през ум, че Шарън и децата може да са чули за събитията в Дамаск. Сигурно се тревожеха. Поколеба се, после реши да им се обади. Обаче най-напред трябваше да разбере какво е станало с РОЦ.

Хърбърт отговори още на първото иззвъняване. Той съобщи на Худ добрата новина със странно унил глас. „Томахоук“ се самовзривил. Командосите влезли в пещерата, освободили РОЦ и екипа и сега всички били в безопасност в Тел Неф. Сирийската армия била предупредена за ранените кюрди и била пратена част, за да ги прибере. В кратко интервю за Си Ен Ен сирийският представител отдал експлозията в пещерата със случайно взривяване на боеприпасите на ПКК — но едва след като САЩ се съгласили да позволят на хора от сирийската служба за сигурност да разпитат оцелелите, макар да настоявали, че такива няма. Искали да знаят всичко за това как е извършен пробивът в силите за сигурност в Дамаск и Камишли. След като се консултирал с генерал Ванзант, заместникът на Хавлис се съгласил.

Худ се зарадва, докато Хърбърт не му разказа за изтезанията на Майк Роджърс и за това как екзекутирал кюрдския лидер.

Известно време Худ не каза нищо, после попита:

— Кой е присъствал на убийството?

— Изобщо не се опитвай — сряза го той. — Майк иска хората да научат какво е направил и защо го е направил.

— Той е преминал през ада — без да обръща внимание на думите му каза Худ. — Ще поговорим с него, след като си почине.

— Пол…

— Ще отстъпи. Трябва. Ако Майк бъде изправен пред военен съд, ще го принудят да обясни какво е правил в Турция и защо. Ще трябва да разкрие свръзките и методите ни, да разкаже за други операции, които сме провеждали.

— Когато става дума за националната сигурност, стенограмите от такива процеси могат да се засекретят.