Том Клэнси - Бойни действия

Откри западния вход на пещерата. Но не виждаше РОЦ. Когато се приближи, погледна навън към гъстата гора, хълмовете, пламтящите парчета от ракетата и дългите, късни следобедни сенки. Микробусът не беше там. Тогава забеляза пътеката, която водеше към пътя. РОЦ беше паркиран на около двеста метра по-нататък. Огъст тичаше срещу него.

— Генерале! — извика той. — Добре ли са всички?

— Малко са поопърлени, но иначе са добре.

— Ами бойната глава?

— Пратих сержант Грей с малка група да я потърси.

Полковникът стигна при него. Той го хвана за ръцете и леко го дръпна към скалата под перваза.

— По хълмовете все още има въоръжени кюрди — каза Огъст и откачи радиостанцията си от колана. — Редник Хонда?

— Сър?

— Дай ми ефрейтор Приментайн.

Приментайн се обади секунда след това.

— Ефрейтор — каза Огъст, — добре ли са всички от група Б?

— В момента съм с тях. Евакуираха се заедно с оцелелите кюрди, преди ракетата да пристигне. Няма ранени.

— Много добре. Искам незабавно да дойдеш с още трима мъже тук при РОЦ.

— Не трябва ли първо да открием останалите вражески сили?

— Никакво преследване — отсече Огъст. — Искам всички да тръгнем с РОЦ веднага щом е възможно. Махаме се оттук.

— Да, сър.

Полковникът закачи радиостанцията на колана си и погледна към Роджърс.

— Сега трябва да получите първа помощ, да се нахраните и да си починете, генерале.

— Защо? — попита той. — Чак толкова обгорен ли изглеждам?

— Честно казано, да, сър. Наистина изглеждате. В буквалния смисъл.

На Роджърс му трябваше малко време, докато разбере какво иска да му каже. Но не се усмихна. Не можеше. Допреди малко беше изпълнен с гордост, а сега усещаше празнота. Човек не може да се смее на себе си, ако себеуважението му не е достатъчно силно, за да понесе удара. Мълчаливо се върнаха в пещерата.

В централния тунел сержант Грей и групата му бяха открили бойната глава. При взривяването на ракетата тя се бе забила в земята. По някаква случайност главата — монтирана точно пред горивния резервоар и зад системата ТЕРКОМ и камерата на ДТЕОС — беше сравнително непокътната. Детонаторът представляваше модулна инсталация над експлозивите. Като се следваха отпечатаните в обвивката инструкции, той лесно можеше да се препрограмира или свали. Огъст каза на сержант Грей да настрои брояча, но да не го включва, докато не му нареди.

След това полковникът и генералът излязоха от пещерата и се насочиха към подножието на склона. По пътя Огъст му разказа как Катцен спасил живота на израелеца. Спасяването на Фалах бе позволило на командосите по-бързо да влязат в базата на терористите.

Роджърс се засрами от съмненията си към еколога. Трябваше да се досети, че състраданието на този човек се подхранва от сила, а не от слабост.

Под скалния перваз редник Мюзикант, Фалах и командосите от група Б полагаха всички усилия, за да помогнат на ранените кюрди. Заключените с палци един за друг пленници се бяха възстановили от неофосгеновата атака и седяха опрели гръб в дънера на едно от дърветата. Бяха заключени по двойки и не можеха да избягат. На тревата лежаха седем души. Като следваха инструкциите на санитаря, командосите повдигаха краката на мъжете върху купчина клони и помагаха за освобождаването на дихателните им пътища.

Мюзикант вече бе прелял на по-сериозно ранените малкото плазма, с която разполагаше. В момента Фалах, който имаше известна медицинска подготовка от „Миста'аравим“, правеше инжекции с епинефрин 10 10 Сърдечен стимулант и антиастматично средство. — Б.пр. на изпадналите в хиповолемичен шок кюрди.

С изключение на полковник Седен, за когото се грижеше редник Девон, останалите от освободените членове на РОЦ седяха по камъните или се бяха облегнали на дървета край главния път. Те гледаха към долината и не забелязаха пристигането на Роджърс. Генералът искаше нещата засега да останат така.

— Редник — каза Огъст, — искам да прегледаш генерал Роджърс колкото може по-бързо.

— Да, сър.

Роджърс хвърли поглед към полковник Седен. Редник Девон беше свалила съдраната му риза и промиваше със спирт огнестрелната му рана.

— Първо се погрижете за него — отвърна генералът.

— Генерале — възрази Огъст, — раните ви трябва да се превържат.

— След полковника — категорично отсече той. — Това е заповед.

Огъст сведе очи. После погледна към Мюзикант.

— Изпълнявай, редник.

— Да, сър — отвърна санитарят.