Том Клэнси - Бойни действия

— „Страйкър“ си е върнал РОЦ — съобщи той на генерал Кен Ванзант. — Искат незабавно връщане на „Томахоук“.

— Прието. Почакай — отвърна генералът.

Хърбърт слушаше как сложната бюрократична военна машина се задейства. Никога нямаше да разбере защо военните, хората, чийто живот беше изложен на опасност, просто не излъчеха заповедта „ТРУДНОСТ“ до самата ракета. Или поне до капитан Брийн на „Питсбърг“.

Ванзант вече трябваше да е съобщил на военноморската си свръзка. С малко късмет щеше да се свърже с подводната лодка директно. И бързо. Ракетата трябваше да се взриви след малко повече от две минути и нямаше място за грешка или забавяне. Времето, необходимо на един от радистите да кихне, приближаваше „Томахоук“ до целта й с двеста метра.

— Това е безумие — измърмори той.

— Това е задължително разделение на правомощията — отвърна Марта.

— Моля те, Марта. Уморен съм и се страхувам за нашите хора там. Не ми говори като на дете.

— А ти не се дръж така.

Хърбърт се вслуша в тишината от другия край на връзката. Това го дразнеше.

— Боб — разнесе се гласът на генерала, — капитан Брийн получи заповедта и я предава на командира по бойната част.

— Това са още петнайсет секунди забавяне…

— Виж, действаме възможно най-бързо.

— Зная — отвърна. — Зная. — Погледна към часовника си. — Ще им трябват поне още петнайсет секунди да изпълнят заповедта. И повече, ако… мамка му!

— Какво има?

— Не могат да използват сателит, за да излъчат кода за отмяна на мисията. РОЦ има интерферентен прозорец, който ще смути сателитния сигнал.

Ванзант също изруга. После отново се свърза с подводницата.

Хърбърт чу разговора на генерала с капитан Брийн. Искаше му се да се скрие в някой килер и да се обеси. Как можа да забрави да го спомене? Как?

Ванзант се върна на телефона.

— Разбрали са, че сателитът не реагира, и са преминали на директно радиопредаване.

— Това ще ни струва известно време — изрече през зъби Хърбърт. — Ракетата трябва да стигне целта си след една минута.

— Все още има достатъчно време — успокои го генералът.

— Не чак толкова — възрази му той. — Какво са заредили на „Томахоук“?

— Стандартната бойна глава с четиристотин и петдесет килограма мощен експлозив.

— Това ще унищожи всичко в радиус от триста и двайсет метра.

— Да се надяваме, че ще успеем да я върнем преди това. И ако успеем, ще избухне ракетата. А не бойната глава. Нашите хора ще оцелеят.

Хърбърт се сепна.

— Това не е вярно. Ами ако ракетата се взриви в пещерата?

— Защо? — попита Марта. — Защо ракетата изобщо ще влиза вътре?

— Защото новото поколение ракети действа чрез ЛОС — отвърна той. Разсъждаваше на глас, опитваше се да разбере дали е прав. — При липсата на географска информация „Томахоук“ идентифицира целта си по неповторяема комбинация от визуални, аудио, сателитни и електронни данни. Ракетата навярно няма да има визуална връзка, тъй като РОЦ е зад планина, а сателитът е изключен. Но ще засече електронна дейност — навярно през пещерата, която е най-прекият път. И „Томахоук“ ще тръгне по него. Сензорите на носа му ще го предупредят да стои настрани от всичко, което не е РОЦ, като например от стените на пещерата.

— Но не и от хора — довърши Марта.

— Хората са прекалено дребни, за да ги забележи. Във всеки случай не това ме тревожи. Притеснявам се за самото прекратяване на мисията. Даже заповедта да се получи навреме, ракетата вече ще е в пещерата. Експлозията ще унищожи всичко вътре.

Последва кратко мълчание. Хърбърт погледна към часовника си и взе телефона, който го свързваше с Иши Хонда.

— Редник, внимателно ме слушай! — нареди той.

— Сър?

— Прикрийте се! — извика. — Където и да е! Има вероятност ракетата да се взриви под носа ви!

Вторник, 16:01

Долината Бекаа, Ливан

Майк Роджърс нямаше желание да гледа как командосите от група Б помагат на кюрдите. Те изтегляха горящите тела от ада на избухналия в пламъци щаб. Войниците използваха пръст от пода на пещерата и дори собствените си тела, за да гасят пламтящите дрехи, коси и крайници. После започнаха да ги изнасят навън на светло, където можеха да им окажат първа помощ.

Генералът извърна своето изгорено тяло от спасителните действия. Не му харесваше онова, което си мислеше и чувстваше — не му харесваше, че желае да страдат. До последния от тях. Искаше да горят, както бяха горили него.

Роджърс отметна глава. Болката продължаваше да изгаря ръцете и страните му. Болка, причинена от съзнателно пренебрегване на какъвто и да е законов и морален кодекс. Болка, причинена по заповед на човек, който се бореше за каузата и народа си, като ги налагаше.