Том Клэнси - Бойни действия

Командосите трябваше да завземат помещението, при това бързо. Което означаваше, че четирима трябва да тръгнат напред. Двама щяха да скочат долу един след друг, бързо да разпознаят противника и да открият огън. С малко късмет бронираните им жилетки щяха да поемат първоначалния огън. С малко повече щяха да успеят да унищожат противника, преди някой да разбере, че носят жилетки. Щом откриеха основната цел, другите двама също щяха да скочат долу и да им помогнат.

Това беше най-опасният вид операции. Но като се имаше предвид колко малко време им остава, просто нямаха друга възможност.

Приментайн предпазливо се промъкна във входа на пещерата. Сигналните ракети бяха угаснали и той знаеше, че ясно се очертава на фона на синьото небе. Но никой не стреля по него. Бе достатъчно назад и хората от подземната стая не го виждаха. Той вдигна ръце, за да даде заповед, която щеше да подготви четирима командоси за действие: по два пръста на всяка ръка, сочещи нагоре. Войниците потвърдиха заповедта с палци, обърнати надолу. Но преди да успее да посочи напред и да накара хората си да запълзят нататък, ефрейторът забеляза движение в дъното на пещерата.

Сви двата си юмрука, за да даде знак на войниците да изчакат, после проследи с поглед как от мрака бавно изплува първо една фигура, после втора. Мъжът отпред бе кюрд. Той носеше два големи червени, пластмасови контейнера. Другият зад него държеше автомат и пръчка, за края на която беше завързана бяла кърпичка. От устните му висеше запалена цигара. Приментайн тревожно изчака, докато двамата се приближат на светло.

— Генерал Роджърс! — тихо каза той, когато разпозна разгърдения мъж. Другият с него не бе турският офицер. Роджърс притискаше цевта на автомата си към тила му.

— Измъчвали са го — рече Фалах.

— Виждам — отвърна Приментайн.

— Трябва да го измъкнете оттук веднага, щом можете — продължи израелецът. — Аз отивам за другия пленник.

Роджърс спусна бялото знаме и вдигна юмрук. Искаше командосите да почакат. Ефрейторът погледна часовника си. „Томахоук“ щеше да пристигне след пет минути. След три минути трябваше да уведомят Оперативния център, за да имат време да отменят взривяването на ракетата. Приментайн знаеше, че полковник Огъст няма да се свърже с центъра, ако базата не е обезвредена. Ако бяха откарали РОЦ някъде другаде, на полковника щеше да му се наложи да обяснява защо е наредил прекратяването на мисията. И нямаше да може да се оправдае с думите „За да спася групата и пленниците“. В ръцете на врага РОЦ можеше да е далеч по-смъртоносен.

Челото и яката му бяха мокри от пот. Приментайн проследи с поглед кюрда, който прегази вече безвредния бял неофосген. Той остави контейнерите на една крачка зад входа и отвъртя капачките им. Роджърс застана до него. Генералът даде знак на пленника си да вдигне ръце. Уплашеният радист се подчини. Роджърс притисна цевта на автомата си под брадичката му и с босия си крак внимателно преобърна единия контейнер, после и втория. Прозрачното му съдържание се разля по пода и потече в отвора.

Генералът бутна кюрда няколко крачки назад, после небрежно хвърли цигарата в бензина. Той продължи да отстъпва, докато помещението отдолу се осветяваше със силно изсъскване.

Изригна вълна горещ въздух, която принуди командосите да се хвърлят назад. После се разнесоха крясъци и към стълбите, понякога опипом, се запрепъваха обхванати в пламъци тела.

— Помогнете им! — извика ефрейтор Приментайн, който се втурна в пещерата.

Войниците от група А се изправиха.

Фалах се присъедини към тях.

Всички заедно започнаха да издърпват показващите се от стълбите тела. Затичал се към Роджърс, Приментайн заобиколи пламъците.

— Радвам се да ви видя, сър — каза и отдаде чест.

— Ефрейтор, полковник Седен е в една от ямите в дъното на пещерата — рече Роджърс. — РОЦ също е там, в източното разклонение на тунела. Пазят го шест-седем кюрди.

Приментайн погледна часовника си.

— Насам е изстрелян „Томахоук“, който ще пристигне след по-малко от четири минути. Имаме две минути да вземем микробуса. — Ефрейторът се обърна и извика: — Група А, насам!

Командосите оставиха работата си и се затичаха напред. Той им посочи към източния тунел и откачи радиостанцията от колана си.

— Полковник Огъст — каза. — Трябва ни група Б, за да ни прикрива. Генерал Роджърс се нуждае от медицинска помощ. Има и много ранени кюрди. Насочваме се към РОЦ. Моля ви, оставете линията отворена.