Том Клэнси - Бойни действия

Извика от болка и ярост и се повдигна, така че да опре корем върху пръчката. Отдъхна си за миг, после прехвърли и крака си. Легнал отгоре й, той я прегърна с ръце и крака и започна да пълзи към ръба на ямата. Когато стигна дотам, генералът спря.

И изкрещя. Изкрещя от страданията, които беше изтърпял, и продължи да крещи с триумфален нечовешки рев. Преди викът му да заглъхне, изкърти пръчката от подпорите на бившия си затвор.

— Ще се върна за вас, полковник — каза Роджърс, когато закрачи по пустия коридор.

Някъде на север пухтеше двигател. Когато стигна до отклонението към централния тунел, далеч надясно избухна сигнална ракета. Той се обърна. Не на юг, към ракетата и към входа на пещерата. Знаеше какво става там. Вместо това зави наляво.

Тръгна по коридора, притиснал гръб до стената. Криеше се в сенките и вървеше с присвити колене. Това му позволяваше да прехвърля тежестта от движещия се в момента крак и му даваше възможност да стъпва колкото може по-тихо с босите си ходила.

Петнайсетина метра нататък видя празни стойки за оръжие и двама кюрдски войници. Единият разговаряше по стара късовълнова радиостанция. По възбуденото му лице Роджърс предположи, че или информира някого за положението тук, или вика подкрепления. В кобура му висеше пистолет. Другият кюрд стоеше на пост с автомат „Калашников“ и пушеше свита на ръка цигара. На известно разстояние зад него се виждаха два преносими генератора. Димът от тях се отвеждаше с маркучи, които минаваха по пода и изчезваха нататък в пещерата.

Роджърс беше на не повече от десетина метра от тях. Продължи да се придвижва странично покрай стената и стисна по-силно желязната пръчка. Болките от изгарянията го държаха в постоянно напрежение. Спря. Единствената електрическа крушка на тавана осветяваше широк кръг около кюрдите. Ако се приближеше още, щяха да го видят.

Замисли се как да постъпи. После диагонално протегна дясната си ръка така, че върхът на пръчката почти докосваше земята. Щеше да има само една възможност.

Силно замахна и пусна пръчката. Тя полетя напред и удари въоръжения войник по десния пищял. Мъжът рязко се преви към крака си. Миг след като бе хвърлил пръчката, Роджърс хукна към мъжете. Стигна точно в момента, в който кюрдът се превиваше, и хвана автомата му, преди другият да успее да се изправи и да го вдигне към рамото си. Генералът заби приклада в слабините му и мъжът се преви надве. После го удари отзад по главата с юмрук.

Кюрдът пусна автомата и се свлече на земята. Роджърс заби приклада в тила му и насочи цевта към радиста.

Войникът вдигна ръце. Той го обезоръжи и му даде знак да се изправи. Мъжът се подчини. Роджърс спря да вземе цигарата от падналия кюрд и сам я захапа. После взе желязната пръчка и поведе радиста към дъното на тунела, откъдето се процеждаше слаба слънчева светлина и генераторите продължаваха шумно да пухтят.

Вторник, 15:56

Долината Бекаа, Ливан

Когато забелязаха издигащия се от пода на централната пещера неофосгенов облак, командосите от група А спряха. Двамата мъже отпред вдигнаха ръце, за да дадат знак на другите да почакат, и отидоха да проучат района.

Ефрейтор Приментайн и Фалах стояха на входа на пещерата и наблюдаваха отслабващата светлина на сигналната ракета. Облакът жълт газ се носеше малко над земята в почти правоъгълна форма. Единствено топлина можеше да го накара да се издигне по този начин. Топлина от подземно помещение.

Приментайн погледна часовника си. „Томахоук“ щеше да пристигне и да се взриви след шест минути. Дори хората от РОЦ да бяха на половин километър в която и да е посока от пещерата, експлозията щеше да ги унищожи. Нямаха време да се измъкнат. Оставаше им да открият още двама пленници.

Двамата разузнавачи също го знаеха. Единият бръкна в раницата си и откъсна малко парче С-4. Той го залепи на вратата, заби в него малък часовников детонатор и махна на мъжете да отстъпят. Те залегнаха сред бързо разнасящия се газ. Миг по-късно командосът се присъедини към тях. След пет секунди експлозивът избухна.

Във всички посоки полетяха парченца желязо, които изсвириха над главите на неколцина войници и едва не улучиха Приментайн. Отдолу започнаха да стрелят. Ефрейторът отстъпи от входа на пещерата. Мъжете вътре също не можеха да продължат напред.

Приментайн разбра, че бойците на ПКК трябва да са успели да стигнат до противогазите си и да са се скрили долу. Щеше да е трудно да ги измъкнат навън. Нямаше осветление, а бе безсмислено да стрелят безразборно. Гранатите щяха да унищожат всички наред, а доколкото знаеше, Майк Роджърс и турският офицер се намираха там долу.