Том Клэнси - Бойни действия

Бикинг бръкна в джоба си и извади клетъчния телефон.

— Чакайте да видя дали все още работи — каза и го отвори. Включи го, послуша за миг, после го подаде на Худ. — Произведен в Америка и направо като нов.

— Но не и секретен — отвърна той. — Обаче ще трябва да свърши работа.

Отиде в ъгъла и набра номера на Оперативния център. Свързаха го с кабинета на Марта, в който тя, Хърбърт и хората от екипа им чакаха да разберат резултата от операцията. Тъй като линията не беше секретна, използваха само малките си имена.

— Марта, Боб — каза Худ, — тук е Пол. Обаждам се от клетъчен телефон, но исках да знаете, че тримата с Ахмед и Уорнър сме добре. Благодаря за всичко.

Макар че стоеше на няколко метра от него, Бикинг чу разнеслите се от телефона радостни викове. Помисли за невероятното облекчение, което изпитваха всички те, и очите му се насълзиха.

— Ами Майк? — колкото може по-дискретно попита Худ.

— Откриха го — отвърна Хърбърт, — и Брет е на мястото. Все още очакваме да ни се обади.

— Съобщете ми веднага щом научите нещо.

После затвори. Докато информираше другите, пристигна лекарят. Тримата мъже отстъпиха в ъгъла, за да не му пречат, и мълчаливо го наблюдаваха, докато правеше местна упойка на ранените. Жената, която бе разговаряла с тях, коленичи до единия от ранените и пъхна дървена лъжица между зъбите му. После притисна ръцете му, за да не мърда. Когато кимна, лекарят започна да изрязва куршума от крака му. Другата жена попиваше кръвта с хавлиена кърпа и легенче с вода. Раненият се гърчеше от болка.

— Винаги съм смятал, че най-трудният момент в дипломатическата работа е, когато не трябва да казваш или да правиш нищо — прошепна Бикинг на Худ.

Худ поклати глава.

— Не това е най-трудното. Най-трудното е да знаеш, че в сравнение с хората на предната линия онова, което правиш ти, е нищо.

По искане на лекаря жената престана да почиства раната и задържа неподвижно крака на ранения. Без да пита, Худ подаде телефона на Бикинг и бързо се приближи до тях. Взе кърпата, провря ръце между трите тела и започна да попива кръвта.

— Благодаря ви — рече жената, която бе разговаряла с тях.

Той не каза нищо и Бикинг видя, че това всъщност е съвсем, съвсем лесно.

Вторник, 15:52

Долината Бекаа, Ливан

Командосите от «Страйкър» бяха взели от КБА само онова, от което се нуждаеха. Под униформите си носеха бронирани жилетки и противогази на лицата. Раниците им бяха пълни с неофосгенови гранати, сигнални ракети и няколко блокчета С-4. Бяха въоръжени с пистолети „Берета“ с уголемени пълнители и автомати «Хеклер и Кох» МР5 SD3 с резервни амуниции. Освен това носеха пластмасови белезници за палци. Тези малки, леки белезници обездвижваха чрез заключване на двата палеца на ръцете един срещу друг. Можеха също да се използват за навързване на пленници на верига.

Бяха получили заповедите си по време на полета от военновъздушната база «Андрюс». Тъй като знаеха, че целта ще е пещера или постоянна база, щяха да се разделят на две.

Първата група щеше да проникне вътре и да обезвреди врага. Втората щеше да ги прикрива. Задачата й също включваше да не допусне бягството на противникови войници и влизане на подкрепления в базата.

Ако между полковник Огъст и неговия предшественик подполковник Скуайърс имаше някаква разлика, тя се състоеше в това, че Огъст бе привърженик на груповата игра. Скуайърс винаги разделяше хората си на тежковъоръжени двойки или единици, всяка от които имаше конкретна задача в общия план. Ако не постигнеха някоя от тактическите цели, влизаше в сила алтернативен план, намесваше се поддържащата група или прекратяваха мисията. През годините на неговото командване Скуайърс никога не беше прекратявал мисия. Методите му за проникване бяха ненатрапчиви, ефикасни и винаги изненадваше противниците. Но полковникът действаше по друг начин. Предпочиташе да нанесе силен удар и да поддържа натиска. Вместо да накара пуловете за домино да паднат един след друг, той вярваше в разтърсването на масата.

Осемте командоси от група А на ефрейтор Приментайн бързо се приближаваха по черния път към входа на пещерата. Държаха автоматите си в готовност и имаха заповед да стрелят, без да задават въпроси. Когато стигнаха до медния неофосгенов облак, той вече беше потънал от височината на кръста до под коленете. Димът бързо се раздвижи, когато командосите го прегазиха — все едно че разбъркваш боя, помисли си Приментайн. Жилавият ефрейтор прати редник Уилям Мюзикант, санитаря на групата, да открие и да помогне на жената, която кюрдите се готвеха да екзекутират.