Том Клэнси - Бойни действия

Не, тези хора не бяха араби. Подозираше, че са „Миста'аравим“, израелци, представящи се за сирийци.

Пистолетът му лежеше до него в мрака и той го взе. Все още можеше да помогне за осъществяването на целта. Пръстите му напрегнато стиснаха дръжката. Показалецът му се плъзна на спусъка. В сградата имаше още сирийски кюрди и те продължаваха битката. Махмуд също нямаше да се предаде.

Мъжете влязоха в приемната зала. Един от тях остана навън, за да пази коридора, докато другите се разгърнаха вътре. Двама тръгнаха покрай северната стена, други двама — покрай южната. Всички вървяха към него, взираха се в мрака и бързо проверяваха труповете на път за задната стена. Очевидно търсеха някого.

Махмуд бе замаян от загубата на кръв. Мъжете бяха на около шест метра от него. Двамата, които вървяха покрай южната стена, се насочваха към нишата отзад. Другите откъм северната минаха покрай два дивана, чиито облегалки бяха разбити на трески от канонадата. От двете им страни имаше по една керамична саксия с кедрово дърво. Стволовете им бяха прерязани почти по средата.

Изведнъж нещо зад по-далечното дърво се размърда.

— Внимавай! — извика на сирийски мъжки глас.

В този момент Махмуд откри огън срещу двамата мъже до саксиите. Той стреля два пъти в крака на израелеца, който се намираше най-близо до него. После стреля срещу друг мъж, който падна, улучен в бедрото. Но докато се обръщаше, за да се прицели в хората от другата страна на залата, над него се надвеси тъмна фигура. Нечия силна ръка прикова дланта му с пистолета към пода и в зъбите му се заби мощен юмрук.

— Отдръпни се! — извика друг глас.

Тъмната фигура отскочи назад. Махмуд видя, че към него се насочват два автомата. Миг по-късно град от куршуми разкъса тялото му. Очите му инстинктивно се затвориха. Беше улучен в дясното рамо, гърба, врата, челюстта и хълбока. Но не усети болка. Когато стрелбата заглъхна, не изпитваше каквото и да е. Махмуд не можеше да помръдне, да диша, дори само да отвори очи.

„Аллах, провалих се“ — помисли си, обзет от мъка. Но после съзнанието му отстъпи пред забравата и провалът, също както и успехът, вече нямаха никакво значение.

Вторник, 15:51

Дамаск, Сирия

Уорнър Бикинг се изправи. Вдигна ръцете си, едната беше окървавена от удара в изпъкналата брадичка на кюрда.

— На ваша страна съм — каза на сирийски Бикинг. — Разбирате ли ме?

Нисък мъж с високо, прорязано от белег чело вдигна автомата си. Докато се приближаваше към американеца, той махна с ръка на другаря си, истински гигант, да иде при другите. Уорнър хвърли поглед надясно и видя как гигантът без никакво усилие вдига един от мъжете, който бе ранен в крака. Той го прехвърли през рамо, после повдигна другия.

— Аз съм американец — продължи, — а тези хора са мои колеги. — Посочи с глава към саксията, зад която също се бяха скрили Хавлис и Насър. Двамата се изправиха.

Внезапно мъжът, който стоеше на пост на вратата, се обърна.

— Идват хора!

Ниският погледна към гиганта.

— Ще се оправиш ли?

Другият кимна и премести тежестта на ранения, увиснал на дясното му рамо. После вдигна автомата така, че да сочи право напред между краката на мъжа. Ниският отново се обърна към Бикинг.

— Елате с нас.

— Кои сте вие? — попита Хавлис. Той несигурно пристъпи напред. На Бикинг му заприлича на жертва на автомобилна катастрофа, изцъклила очи от шок, но въпреки това настояваща, че е добре.

— Пратиха ни да ви изведем — отвърна ниският. — Сега трябва да дойдете или ще останете тук.

— В залата също са представителите на Япония и Русия — каза посланикът. — Крият се в нишата хей…

— Само вие — прекъсна го, после се обърна към вратата и махна на онзи, който стоеше на прага. Мъжът кимна и тръгна наляво по коридора. Ниският погледна към тях. — Сега!

Бикинг хвана посланика за ръката.

— Да вървим. Дворцовата охрана ще се справи с останалото.

— Не — отсече той. — Оставам с другите.

— Господин посланик, все още се води бой…

— Оставам — настоя Хавлис.

Бикинг разбра, че е безсмислено да спори, и каза:

— Добре. Ще се видим по-късно в посолството.

Посланикът се обърна и със сковани, механични крачки се отправи към тъмната ниша, която служеше за бар. Присъедини се към другите мъже, които бяха потърсили убежище в сенките.

Гигантът тръгна към вратата, последван от ниския.

— Нашият влак потегля — рече Насър, докато минаваше покрай Бикинг.

Американецът кимна и го последва.