Том Клэнси - Бойни действия

— Не приказва на нас — рече Фалах. — Някой е убил кюрда. Говорят на него.

— Ако това е вярно — каза Катцен, — РОЦ може да засече всеки в района.

— Не можем да направим нищо за това — отвърна израелецът. Той се прехвърли през учения и му подаде единия пистолет. — Ти остани тук. Ще се опитам да ги открия и да ги предупредя…

Преди да успее да каже нещо повече, от югоизток се разнесе слабо изпукване, последвано от свистене. Катцен вдигна поглед и видя малка черна ракета, която се носеше към пещерата. Секунди по-късно излетя втора, сетне — трета. Те избухнаха една след друга, вдигайки гъсти, медни на цвят облаци.

— Неофосген! — възкликна ученият.

— Какво? — попита Фалах.

— Нов задушлив газ. Предизвиква подобен на астма ефект за около пет минути. Имат го единствено в „Страйкър“.

Газът изглеждаше неподвижен като памук. След секунди течното съдържание се изпари, а останалият дим попи в земята. Краищата на влажното петно запълзяха към склона, после започнаха да се спускат надолу. Мъжете видяха, че Мери Роуз пада напред. Тялото й увисна от перваза и тя остана да лежи, като се мъчеше да си поеме въздух.

— Хайде — каза Катцен. — След около две минути облакът ще побелее и ще стане безвреден. Може да успеем да измъкнем нашите, преди кюрдите да се съвземат.

— Не — възрази Фалах. — Ти оставаш тук. Счупените ти ребра ще забавят и двама ни.

— Мамка му. Тогава ще се погрижа за Мери Роуз.

Фалах се съгласи и запълзя нагоре по склона. Бързината и сръчността му за миг шокираха учения. В последно време не му се случваше често да действа на открито и забравяше поразителното умение, с което местните хора се движеха по родния си терен.

Като изпъна крака си от страната на счупените ребра, той се опита доколкото е възможно да я обездвижи. Затъкна пистолета в колана си и запълзя нагоре, като непрекъснато се оглеждаше. Въпреки че не беше във форма, не бе забравил бързината и изненадата, с които действа „Страйкър“. Ако неофосгенът им дадеше пет минути да влязат в пещерата и да се справят с врага, съвсем скоро щяха да са тук.

Докато гледаше на юг, чу стъпки по пътя. Вдигна очи. Разузнавачът продължаваше да пълзи, а газът все още бе кафеникав, все още беше опасен. Не можеше да види самия път, но виждаше, че краищата на облака се раздвижват, като че ли през него вървят хора. После до Мери Роуз се появи някой. Носеше камуфлажна униформа и противогаз. Той коленичи до нея, прегърна я през раменете и внимателно я отдръпна от склона. Прехвърли я през рамо и изчезна.

Фалах на практика прелетя последните няколко метра до перваза. Застанал точно извън ясно различаващите се граници на облака, израелецът погледна към Катцен. Той енергично се усмихна, вдигна палци към него, после се затича по посока на пещерата.

Вече нямаше нужда да продължава да се изкачва. Болеше го цялото тяло и с удоволствие се отпусна по корем върху меката трева. Опита се да приложи метода на дишане „Буда“, на който се беше научил в курса по първа помощ. Надуваше повече корема, отколкото гърдите си, за да сведе до минимум болката от счупените ребра.

Докато лежеше там, заслушан в слабото, но постоянно хриптене и случайното изхрущяване на обувки по пръст и камъчета, изведнъж го стресна изстрел. Ехото го понесе и той прозвуча така, сякаш идва от самото дъно на пещерата.

Катцен сви коляно и длани под себе си и с мъка продължи да се катери нагоре по склона.

Вторник, 15:45

Дамаск, Сирия

Когато стената на приемната зала изригна навътре, Махмуд се беше облегнал с две ръце на масата до павилиона с преписа на Корана. Искаше му се да участва в защитата на малката им крепост, но нямаше сили. Дори не можеше да провери дали някой в залата е оцелял след бомбата, взривена от техния камикадзе Сабер Мохсени.

Тъй като беше останал без сили от куршумите в крака и левия хълбок, експлозията го повали на земята. Макар да се срамуваше от безпомощността си, Махмуд избягна помитащия огън. Другите кюрди не бяха такива късметлии. Готови за атака, те бяха заели позиции зад столовете и колоните по средата на помещението. Но мощните автомати G3 турско производство ги направиха на решето.

Притиснал бузата си до хладните плочи, Махмуд слушаше как стрелбата утихва заедно с хората му. Останал незасегнат от последната канонада, той леко отвори очи и огледа пода, покрит с разбит кристал и разкъсани трупове. В един от отворите в стената се появиха лица. Долната част на кърпите им беше преметната над носа и устата им. Кюрдът беше предположил, че това не са елитните гвардейци на президента. Сега вече бе сигурен. Тези хора не искаха да ги разпознаят. Освен това президентската охрана не избиваше всички наред, а използваше газ, с който омаломощаваше враговете, за да може да ги залови и да ги измъчва. Сирийският президент обичаше да е информиран за възможни заговори, а неговите инквизитори не можеха да разпитват мъртъвци. И накрая, тези мъже бяха стреляли в стая, в която се пазеше свещеният mahmal. Никой мюсюлманин не би дръзнал да извърши такова светотатство.