Том Клэнси - Бойни действия

Мъжът, който беше тръгнал нататък по коридора, се върна с Пол Худ, който подаде видеокасетите на ниския, и групата пое по коридора. Двама от маскираните вървяха отпред, гигантът — отзад.

— Къде са посланиците? — попита Худ. — Добре ли са всички?

Бикинг кимна и хвърли поглед към окървавените кокалчета на ръката си. От шест години не бе удрял никого.

— Почти всички — отвърна той, като си мислеше за кюрда.

— Какво искаш да кажеш?

— Всички кюрди са мъртви, а посланик Хавлис е малко потресен — рече Бикинг. — Но реши да остане. Нашите придружители тук съвсем конкретно посочиха на кого искат да помогнат.

— Само на нашата група — каза Худ.

— Точно така.

— И навярно на Боб Хърбърт му е струвало много, за да уреди това.

— Сигурен съм. Е, от дипломатическа гледна точка посланикът навярно постъпи умно. Ако спасителната акция се отнасяше само за американците, щеше да има страхотен международен скандал. Не че Япония или Русия биха плюли върху американски дипломат, ако гореше.

— Грешиш — възрази Пол. — Биха го направили.

Мъжете стигнаха до позлатена врата. Тя беше заключена. Водачът простреля бравата и отвори вратата с ритник. Влязоха вътре, гигантът затвори вратата и човекът отпред включи фенерче. Групата бързо пое през огромна бална зала. Въпреки сумрака Бикинг усещаше тежестта на златистите завеси, долавяше дългата им история.

Внезапно пред вратата се разнесе тропот. Тримата мъже от „Миста'аравим“ замръзнаха с насочени към коридора автомати. Фенерчето угасна и ниският побърза назад към златната врата.

— Продължавайте напред и чакайте при кухнята — прошепна гигантът на Худ, Насър и Бикинг.

Тримата се подчиниха. Докато вървяха, Худ хвърли поглед назад. Дребният надзърташе през дупката, образувала се на мястото на бравата. След като никой не влезе, маскираните мъже ги настигнаха.

Ниският каза на другите нещо на сирийски.

— Президентски гвардейци — преведе Бикинг на Худ, докато тичаха през огромната кухня.

— Значи всичко е било театър, както предположи посланикът — рече Насър. Той отметна назад къдравата си сива коса, разрошена от вълнението. Тя незабавно падна обратно върху челото му.

— Какво искате да кажете? — попита Худ.

— Сирийският президент е очаквал да се случи тъкмо това — отвърна египтянинът, — точно както предвиди посланик Хавлис. Остави двойника си и чуждите посланици да поемат основния удар, пазени единствено от охраната на двореца…

— Която е като охраната в музеите или банките в САЩ — прекъсна го Бикинг. — Обучени са да се справят само с отделни противници. В случай на сериозен проблем трябва да искат помощ.

— Точно така — потвърди Насър. — Когато се е уверил, че кюрдите са пратили основните си сили тук, президентът е заповядал на елитните си гвардейци да ги притиснат в двореца.

— Президентът използва други държави като буфери срещу враговете си — рече Бикинг. — Използва Ливан, за да хвърля терористи срещу Израел, Гърция срещу Турция и помага на Иран да създава проблеми на целия свят. Трябваше да се досетим, че ще постъпи така и с отделни хора.

Стрелбата се усилваше. Худ си представи редици от въоръжени до зъби войници, напредващи по коридорите и смазващи с огън всякаква съпротива. Макар че ранените кюрди щяха да бъдат залавяни, той не можеше да си представи, че някой от тях ще се предаде. Повечето щяха да предпочетат смъртта пред затвора.

Групата спря пред нова врата. Ниският водач нареди на другите да почакат. След като извади от джоба си малка плочка С-4 и часовников детонатор, той отвори вратата и излезе. Тези мъже може и да не бяха най-приятните хора, които Бикинг беше срещал, но той остана впечатлен от отличната им подготовка.

— Посланик Хавлис в безопасност ли е? — попита Худ.

— Трудно е да се каже — призна Насър. — Каквото и да се случи, все ще е изгодно за сирийския президент. Ако Хавлис загине, вината ще падне върху кюрдите и САЩ ще престанат да им оказват подкрепа за в бъдеще. Ако остане жив, герои ще са елитните гвардейци и президентът ще получи отстъпки от Америка.

Ниският се върна и махна на другите да продължат напред. Групата мина през голям склад и стигна до врата, която водеше към малка външна градина, заобиколена от триметрова каменна ограда със също толкова висока желязна порта в южния й край. Тръгнаха по покритата с каменни плочи алея през безупречно поддържан, висок до кръста жив плет. Когато стигнаха до края на алеята, водачът ги спря. Те изчакаха на около пет метра от портата. Миг по-късно ключалката експлодира и във вратата се отвори дупка. Почти незабавно до тротоара спря голям камион с покрита с брезент каросерия. Ниският се затича пред другите.