Том Клэнси - Бойни действия

На Худ му се пригади.

Секунда по-късно един от сирийците прескочи трупа. Мъжът беше едър, около метър деветдесет и пет и с голяма черна брада. На главата си носеше бяла кафая. Парабелът в ръката му леко димеше и на гърдите на якето му в цвят каки се виждаха две дупки от куршум. Застанал на вратата, той изпълваше касата.

— Ти ли си Худ? — попита сириецът. Мощният му глас сякаш излизаше от пещера.

— Да.

Мъжът ритна настрани пистолета, принадлежал на убития кюрд. Оръжието се завъртя в локва кръв.

— Вземи това — каза и забради лицето си с кърпата. — Използвай го, ако се наложи.

Худ взе пистолета.

— Кой си ти?

— „Миста'аравим“ — отвърна мъжът. — Ти остани тук.

— Искам да дойда с теб.

Човекът поклати огромната си глава.

— Казаха ми, че господин Хърбърт лично ще ме изрита по задника, ако с теб се случи нещо. — Извади от дълбокия джоб на панталоните си нов пълнител и презареди парабела си.

— Ами другите? — попита американецът.

— Потърси тук видеозаписи. Ако намериш, вземи ги.

— Добре. Но посланикът, колегите ми…

— Аз ще се погрижа за тях — прекъсна го мъжът — и ще се върна за теб. — С тези думи се обърна и се отдалечи по коридора.

От другите части на двореца внезапно се разнесоха залпове. Като се изключеха тежките стъпки на сириеца, в тяхното крило беше обезкуражително тихо.

Худ застана пред монитора и видя, че едрият мъж се връща при другите, „Миста'аравим“ бяха израелски командоси под дълбоко прикрие като араби. Хърбърт имаше много тесни контакти с израелската армия и навярно бе помолил за помощ. Ето защо агентът искаше той да потърси видеокасети — не трябваше да оставя запис на лицето му.

Петимата мъже стояха покрай стената от двете страни на вратата на приемната зала. Бяха разделени на две групи и залепяха нещо на мраморните стени. Худ предположи, че е С-4. Щяха да използват пластичния експлозив, за да отвлекат вниманието на кюрдите и в същото време да направят отвор, през който да могат да стрелят.

Той започна да търси записите. В един от шкафовете под пулта откри два видеокасетофона и извади касетите. После изруга.

Това не бяха единствените записи на „Миста'аравим“. Бяха ги видели и кюрдите. Ето защо трябваше да умрат. И за да са абсолютно сигурни в това, командосите навярно щяха да направят залата на решето, преди да влязат вътре. Израелците действаха така. Понякога доброто трябваше да се жертва наред със злото в полза на останалото.

Но Худ не действаше така. Взе слушалката.

— Уорнър — прошепна американецът, — ако можеш да ме чуеш, остани на мястото си. Струва ми се, че скоро ще стане адски…

Миг по-късно адът наистина настана. Алабастровите стени от двете страни на вратата избухнаха на височината на кръста и до отворите застанаха маскирани израелци. Когато кюрдите откриха огън срещу тях, по-бързите, по-мощни израелски автомати им отвърнаха като един със смъртоносен глас.

Вторник, 15:43

Долината Бекаа, Ливан

Когато видя пръските кръв, Фил Катцен започна да проклина кюрдите. Без да обръща внимание на острата болка в хълбока си, запълзя нагоре по склона към пътя.

Фалах остави пистолетите си на земята. Прегърна го през кръста и го задържа.

— Чакай! — извика младежът. — Чакай! Нещо не е…

Фил притисна чело до сухата пръст.

— Те я убиха. Застреляха я, без да се колебаят! — Удари с юмруци по земята.

— Не мисля така — възрази Фалах. — Шт… струва ми се, че я чувам.

Катцен притихна. Чу превключване на скоростен лост — РОЦ потегляше. После от скалния перваз се разнесе проплакване.

— Мери Роуз? — гласно се зачуди той. Освен хлипането беше настанала пълна тишина. Той погледна към Фалах. — Щом тя е жива, нещо трябва да се е случило с мъжа, който се готвеше да я застреля.

— Прав си — отвърна израелецът. Взе пистолетите си. — Навярно кръвта, която видяхме, е негова.

— Но как? Не разбирам как би могъл да избяга някой от другите пленници. Онези ями бяха покрити с железни решетки.

— Никой не е избягал — каза Фалах. — В противен случай наоколо щеше да има викове и суетня. А сега нищо не помръдва. — Погледна на юг и присви очи. — Ако са застреляли кюрда, трябва да са го отнесли. Изключих радиостанцията преди час. Това е достатъчно време за бързо взимане на решение за спасителна операция.

„Страйкър“ — помисли си Катцен и проследи погледа на другия мъж.

Преди да успее да огледа дърветата, някой извика отгоре. Викаше на английски и заплашваше да убие трима заложници.