Том Клэнси - Бойни действия

В коридора отекна изстрел и той се сепна. Чу висок стон и отвори очи. Мъжът, който допреди малко стоеше пред него, сега лежеше на пода, хванал лявото си бедро. Докато американецът гледаше удивен, паднаха и другите двама. В краката и кръста им зееха грозни дупки от куршуми. И двамата бяха мъртви.

Погледна към коридора и видя, че групата от дрипави сирийци се приближава. Бяха въоръжени до зъби, с пъстри роби и напрегнати лица. Докато Худ стоеше изненадан, че е останал жив и не знаеше какво да прави, кюрдският командир замръзна на място. Хората му спряха зад него. Бяха само на няколко крачки от вратата на приемната зала. Командирът погледна към тримата си войници на пода, после се обърна и започна да вика нещо на сирийците.

Забравен за миг, Худ се шмугна обратно в стаята на охраната. И веднага съжали, че не се е сетил да вземе някой от пистолетите на убитите терористи. Но вече беше прекалено късно и поне бе жив. Както се казваше на борсата, мечките и биковете могат да успеят. Но не и свинете.

Побърза да вдигне телефона.

— Там ли си, Уорнър?

— Разбира се! — отвърна той. — Какво става?

— Не съм сигурен — каза Худ. — Сирийците току-що застреляха неколцина войници.

— Страхотно…

— Възможно е — прекъсна го Худ. — Продължавам да смятам, че те не са тук, за да ни помогнат. Можеш ли да чуеш какво казва командирът им?

— Почакай да се приближа — рече Бикинг. Върна се минута по-късно. — Пол? Казва се Махмуд ал-Рашид и иска да знае какво правят сирийците. Очевидно вече им е казал, че е кюрдски лидер, а не войник от сирийската армия.

— Какво му отговориха сирийците?

— Нищо.

Пол погледна към монитора.

— Уорнър, имам предчувствие, че тези сирийци не са помислили кюрдите за войници. Според мен отлично знаят какви са.

Махмуд отново извика.

— Какво казва сега? — попита Худ.

— Заповядва им да се представят. Освен това иска да се погрижат за мъжете, които са застреляли.

Докато наблюдаваше екрана, сърцето му затуптя по-бързо.

— Махмуд вдига пистолета си — каза той. — Уорнър, залагам живота си, че те не са на негова страна.

— Може да са от президентските сили за сигурност — предположи Бикинг. — Отдавна трябваше да са тук.

— Не зная. Виж, Уорнър, свържи се пак с Оперативния център и им обясни какво става. Питай ги дали знаят нещо за организиран контраудар.

— Нямаше ли да ми кажат, ако беше така?

— Не и по открита линия. Но сега секретността не е от значение.

Махмуд замълча. Последва съвсем кратка тишина. После сирийците внезапно отстъпиха няколко крачки назад и като един откриха огън по главната част от кюрдската група.

— Мамка му! — изкрещя по телефона Бикинг. — Пол, нищо не чувам. Много е шумно!

Неколцина от войниците на Махмуд бяха повалени на земята, преди да успеят да реагират. Самият командир не можеше да стреля, защото му пречеха собствените му хора. Вместо това даде знак на оцелелите да се оттеглят. Докато тичаха, той прикриваше отстъплението им и отблъскваше сирийците със стрелба от пояс. Неколцина от тях бяха отхвърлени по гръб, но сигурно носеха бронирани жилетки, защото отново се изправиха. Кюрдът обаче нямаше жилетка. Очевидно беше пронизан от няколко куршума, преди да се обърне и да залитне към приемната зала. Веднага щом се обърна, стрелбата замлъкна. Сирийците отново се втурнаха напред.

Когато настана тишина, Пол се върна на телефона.

— Уорнър, забрави за Оперативния център. Скрий се. Кюрдите ще се появят след секунда!

Отговор не последва.

— Направи го веднага, Уорнър! — заповяда Худ. — Уорнър, чуваш ли ме?

— Чувам те — отвърна той. — Но може би мога да направя нещо…

— Не можеш — прекъсна го, — освен да си скриеш тъпия задник!

Продължаваше да наблюдава монитора, когато в приемната зала влязоха петима кюрди, последвани от ранения си командир. Американецът не каза нищо повече. Ако Бикинг бе успял да се скрие някъде, гласът на Худ по телефона щеше да го издаде. Той остави слушалката до себе си и продължи да гледа екрана.

Докато чакаше, чу нови изстрели точно пред неговата врата и видя, че някой се приближава по коридора. Обърна се точно в момента, в който готвещият се преди малко да го убие терорист пропълзя в стаята, легнал по гръб и гърчещ се като червей. Той се извъртя по хълбок, лицето му се сгърчи от болка и после се сви на топка. В гърдите му зееха три кървави дупки. Известно време мъжът тежко дишаше. Накрая спря. Лицето му не се отпусна дори след смъртта.