Том Клэнси - Бойни действия

— Да залегна — отвърна Бикинг.

Худ остави телефона отворен и взе автомата от покрития с кръв мраморен под. Когато се изправи, главата му се замая. Не беше сигурен дали е от прекалено бързото изправяне, или защото ръцете и подметките му лепнеха от човешка кръв. Навярно и заради двете. Бързо прескочи протегнатата ръка на един от агентите от АДС и застана зад вратата.

Сърцето му силно биеше. Ръцете му леко трепереха. Бе изкарал задължителния курс по стрелба, но никога досега не беше стрелял по човек. Нямаше да стреля, за да убива. Поне отначало. Но нямаше гаранция, че няма да му се наложи. Беше кмет на Лос Анджелис, после банкер. Постъпи в Оперативния център, за да се занимава с умствен труд. Да решава кризисни положения, а не да убива.

«Е, нещата се променят, Худ — каза си и дълбоко пое дъх. — Или ще стреляш, ако се наложи, или семейството ти ще присъства на погребение.» Наведе се напред и погледна към войниците, които вървяха към приемната зала. Започна да съставя план. Първо да разбере дали може да преговаря с тези хора. И второ да види как биха реагирали на предизвикателство.

— Някой от вас говори ли английски? — попита.

Войниците спряха. Намираха се на малко повече от пет метра от залата и на около трийсет и пет метра от него. Без да се обръща водачът им каза нещо на човека зад себе си. Мъжът пристъпи напред.

— Аз говоря английски. Кой си ти?

— Американски гост на президента. Току-що приказвах по телефона с командира на президентската гвардия. Иска всички лоялни бойни части незабавно да идат при него в северната галерия.

Мъжът преведе думите му. Водачът на групата даде заповед на един от мъжете зад себе си. Двама войници се отделиха и тръгнаха по пътя, по който бяха дошли.

„Трябва да провери — помисли си Худ, — но не използва радиостанцията си.“ Ако навън имаше президентски гвардейци, този човек не искаше да разберат, че е тук.

Когато двамата войници завиха зад ъгъла, командирът даде нова заповед. Групата пак се раздели. Водачът и четирима мъже продължиха към приемната зала, докато трима се насочиха към Худ с оръжие в ръце. Не идваха да го спасят. Въпросът беше дали имат намерение да взимат пленници, или щяха да убиват наред. С провалилия се атентат срещу президента вече бяха отнели няколко живота. И бяха убили всички в тази стая. Дори да взимаха пленници, в което дълбоко се съмняваше, Худ не искаше да подлага страната, семейството и самия себе или хората си в залата на продължителните изпитания на пленничеството. Както някога се бе изразил Майк Роджърс: „Това просто е друг начин да умреш“.

Той вдигна автомата на равнището на кръста си и притисна пълнителя до бедрото си. Прицели се ниско, изскочи в коридора и стреля към пода точно в краката на командира. Худ се сепна, когато гилзите полетяха към него, но продължи да натиска спусъка. Мъжете нататък по коридора заотстъпваха. Тримата, които се приближаваха към него, се хвърлиха към стената, скриха се зад голям бронзов кон и отвърнаха на огъня.

Худ престана да стреля и се приведе зад касата на вратата. Кокалчетата на ръцете му бяха побелели от стискане на приклада. Дишаше бързо и сърцето му биеше още по-силно. Войниците също спряха стрелбата. Усещаше автомата в ръцете си лек — пълнителят беше почти празен. Взе окървавения пистолет от пода и го провери. Имаше седем-осем патрона.

Худ знаеше, че няма много време. Трябваше да се върне в коридора и отново да стреля, като този път се прицелеше по-високо. Хвърли поглед към монитора. Командирът и хората му чакаха. Към тях се бе присъединила шайка въоръжени сирийци. Водачите и на двете групи се съвещаваха. Той знаеше, че трябва да действа.

Приближи се до касата на вратата и протегна напред и двете оръжия. Не се чувстваше като Джон Уейн, Бърт Ланкастър или Гари Купър. Беше просто уплашен дипломат с оръжие в ръце.

„Те са отговорни за смъртта на мъжете в тази стая“ — каза си и се заслуша. Навън не се долавяше никакво движение. Като задържаше дъха си, този път той вдигна оръжието на равнището на бедрото си и изскочи в коридора.

И спря, оказал се лице в лице с един от войниците, който притисна дулото на пистолета си под брадичката му.

Вторник, 15:37

Долината Бекаа, Ливан

Преди да постъпи в «Страйкър», сержант Чък Грей беше ефрейтор в елитната антитерористична група «Делта». Отначало го бяха пратили на обучение във форт Браг като обикновен редник. Но двете специалности му позволиха само за няколко месеца да се изкачи по йерархията до редник първи клас и сетне до ефрейтор.