Том Клэнси - Бойни действия

Тогава си спомни за клетъчния телефон на Уорнър Бикинг.

Върна се обратно в стаята. И двамата агенти от охраната имаха клетъчни телефони. Единият беше прострелян от куршумите. Другият се бе счупил при падането. Худ се огледа.

«Това е стая за охраната, по дяволите! — каза си. — Трябва да имат телефон.»

Прокара ръце по пулта. Наистина имаше. Беше скрит до най-долния монитор отдясно. Вдигна слушалката, върху която светеха цифрите. Стисна я в треперещата си ръка и набра номера на Бикинг, но той навярно все още разговаряше с Оперативния център. Худ се зачуди дали на някой друг в историята му се е случвало да чака насред кипящата битка, за да се обади по телефона.

Върна се да погледа мониторите, докато линията се освободи. Бикинг вдигна след второто иззвъняване.

— Да?

— Уорнър, Пол е.

— Господи боже! — нервно се изсмя той. — Надявах се да не е някоя грешка. Какво откри?

— Всички тук са мъртви. Някакви вести от Оперативния център?

— Казаха ми да почакам, докато се опитат да ни пратят хора — каза Бикинг. — Последно разговарях с Боб. Подготвяли нещо, но не можел да ми съобщи какво.

— Навярно се е страхувал, че подслушват връзката. — Поклати глава. — В момента обаче наблюдавам мониторите и не виждам никой да отива… почакай.

Проследи група мъже, вероятно сирийска бойна част, които се движеха по един от коридорите.

— Какво става? — попита Бикинг.

— Не съм сигурен, но ми се струва, че армията пристигна.

— Къде?

— Като че ли в другия край на коридора, в който съм аз.

— По-близо до нас ли?

— Да.

— Дали не би трябвало да изляза и да ги посрещна?

— Мисля, че не — отвърна Худ. — Очевидно са се насочили точно към вас.

— Навярно имат заповед да изведат навън посланиците — предположи Уорнър. — Може би е най-добре да се върнеш тук.

— Може би.

Стрелбата в другия край на коридора, в посока, противоположна на приемната зала, се усилваше. Скоро бунтовниците щяха да стигнат до офиса на охраната.

Худ продължи да наблюдава мониторите. Войниците не проверяваха в други стаи, нито пък се пазеха от нещо. Вървяха напред с изненадваща увереност. Или просто бяха смели, или нямаха представа колко опасно е положението. Или пък не се страхуваха от нападение.

В служебните му задължения влизаше постоянно да допуска заговори. Една от основните функции на Оперативния център беше винаги да си задава въпроса „Ами ако?“, когато се сблъскаше с убийство, извършено от самотен атентатор, или с бунт на слаба до този момент фракция. Той не бе параноик на тема конспирации, но не беше и наивен.

Войниците продължаваха решително напред. Образът се прехвърли на друг монитор.

— Пол? — каза Уорнър. — Идваш ли?

— Почакай така — отвърна му.

— Продължавам да поддържам връзка с Оперативния център…

— Не затваряй! — заповяда му Худ.

Наведе се над мониторите. Няколко секунди по-късно видя двама мъже с черни кърпи на глави, които размахваха пистолети, навярно „Макаров“, да пресичат коридора зад тях. Един от войниците хвърли бърз поглед назад. Дори не забави крачка.

— Уорнър — припряно каза, — изчезвайте оттам.

— Какво? Защо?

— Събери всички и тръгвайте! — нареди му. — Доведи ги тук. Струва ми се, че армията не е на наша страна.

— Добре — отвърна Бикинг. — Тръгваме.

— А ако не искат да дойдат, не спори с тях. Просто ги доведи.

— Ясно.

Худ затвори телефона. Зад войниците безнаказано минаха други бунтовници. Или сирийската армия участваше в това, или тези мъже само бяха преоблечени като редовни войници. И в двата случая положението беше много опасно.

— Мамка му! — изруга той, когато групата зави по последния коридор. — Уорнър, внимавай!

— Какво?

— Остани където си! — Худ вече нямаше нужда да наблюдава войниците на монитора. Единственото, което трябваше да направи, за да ги види, беше да подаде глава през вратата. Своята глава или…

Погледна към покрития с кръв мрамор. Пистолетът на руския агент лежеше до автомата на убиеца. Знаеше за огнестрелното оръжие само онова, на което го бяха научили по време на задължителния курс в Оперативния център. И тогава не се бе справял чак толкова добре. Не и в сравнение с Майк Роджърс и Боб Хърбърт. Обаче ако успееше да отблъсне сирийците, навярно щеше да спечели време Уорнър и другите да се измъкнат от приемната зала.

— Уорнър — високо прошепна в телефона, — към теб идват войници. Навярно вражески. Залегни и чакай, докато не ти кажа. Повтори.