Том Клэнси - Бойни действия

И сега беше тук, за да покаже на мъчителите на Майк как работи РОЦ. Ако не го стореше, колегите му в ямите щяха да страдат. Ако продължеше, можеха да пострадат или да загинат десетки хора — като се започнеше с онази бедна душа, която с помощта на терморадарната система на РОЦ бяха открили да се спотайва в подножията на хълмовете. И все пак можеха да бъдат спасени също толкова кюрди.

Всяко нещо си има цена.

Но което бе най-важно, спечели време за другарите си по пленничество. А с него идваше надеждата. И подхранваната от надеждата сигурност, че Оперативният център не ги е изоставил. Ако можеха по някакъв начин да помогнат, Боб Хърбърт щеше да го открие.

Но Катцен също беше изкарал основния курс С & Б — осемдесет часа по сигурност и безопасност, задължителни за всички в центъра. Когато пътуваха в чужбина, американските правителствени служители бяха съблазнителни цели. Трябваше да притежават основни познания по психология, да умеят да работят с оръжие, да ползват техники за самоотбрана и оцеляване в трудни условия. Колкото и уморен да беше, колкото и силна тревога да изпитваше, трябваше да има представа за всичко около себе си. Пленниците не можеха винаги да разчитат някой друг да ги спаси. Понякога се налагаше да използват контраудара на спасителната групи, за да избягат. Друг път трябваше да извършват това контранападение сами.

Тъй като вярваше на Боб Хърбърт, ученият бе решил да спечели време, като действа колкото е възможно по-бавно. Освен това включи само онези от уредите, които щяха да са му полезни: радиостанции, монитори за инфрачервено засичане, радара и другите основни съоръжения. Тъй като и двамата кюрди знаеха английски, предпазливо избягваше честотата на „Страйкър“. Ако имаше възможност, щеше да запише съобщенията и по-късно да ги изслуша.

Именно Катцен неволно бе предупредил кюрдите за самотния шпионин в подножието на хълмовете. Човекът ги подслушваше със сложна радиостанция, навярно ТАК-САТ-3. С помощта на лазерната радарна система на РОЦ терористите лесно успяха да го проследят, докато се мъчеше да избяга. Те предаваха на преследвачите му всеки негов ход. Онова, което кюрдите обаче не знаеха, беше, че шпионинът се готвеше да излъчи сигнал до Израел. Катцен бе видял, че параболичната му антена се настройва на сателитна връзка. Веднага щом разбра накъде се насочва антената — в този небесен сектор имаше само един израелски спътник — ученият превключи на симулационна програма, показваща шпионин, който се опитва да се свърже с разузнавателна група с кодовото название ПБ. ПБ или Победната бригада бе група е неизвестен брой хора от неопределена националност в необозначен район на сирийско-израелската граница. Симулацията целеше да използват софтуера на РОЦ, за да открият кои са и къде се намират.

След залавянето на мъжа Катцен използва РОЦ, за да подслуша всичко, което ставаше в пещерата. Пленникът разговаря на арабски с командира, затова Фил нямаше представа за какво е ставало дума. Двамата кюрди естествено разбираха. Макар че не му казаха нищо, той го долавяше по доволните им лица. Когато крадешком успя да хвърли поглед през предния прозорец на микробуса, видя, че извеждат мъжа навън. Несъмнено щяха да го екзекутират. Можеше да е шпионин. Но имаше и вероятност да е разузнавач от „Страйкър“.

Ученият нервно си пое дъх. Климатичната инсталация беше изключена, за да пестят гориво. Той попи челото си с носна кърпичка. Бе рискувал живота си за тюлени и мечки, за делфини и петнисти бухали. Нямаше намерение да остане в микробуса и да допусне това.

— Трябва да глътна малко свеж въздух — внезапно каза.

— Продължавай да работиш — заповяда мъжът от дясната му страна.

— Трябва да подишам, по дяволите! — настоя той. — Какво си мислите, че ще направя? Че ще избягам ли? Вече знаете как да ме проследите с това — посочи към монитора, — и къде, в крайна сметка бих могъл да ида?

Кюрдът отляво прехапа устни и отвърна:

— Само минута, нямаме много време.

— Добре — рече Катцен. — Както кажете.

Терористът стисна яката му и го дръпна нагоре. После допря пистолета си до главата му.

— Хайде — каза и го бутна към затворената врата на микробуса.

Катцен слезе по двете стъпала и отвори вратата. После използва обучението си по оцеляване в трудни условия, което го бе научило да използва стълбите в своя полза. Приклекна. За миг пистолетът остана да сочи над главата му. Уверил се, че е стабилно застанал, ученият протегна лявата си ръка и хвана ръкава на якето на кюрда. После го дръпна нагоре към рамото му, приведе се и го претърколи през себе си.