Том Клэнси - Бойни действия

— При това положение ще имаме проблеми, ако в дъното на нещата стоят турците — каза Абрам, — защото ще трябва да стреляме срещу съюзници.

— За да спасим нашия посланик — подчерта Марта.

— Нещата няма да изглеждат така, ако се окаже, че не той е целта на нападението — отбеляза генералът. — Засега няма данни той или който и да е от другите посланици да е в опасност.

Хардауей погледна към часовника си.

— Има още една възможност — да прекратим мисията на „Страйкър“ и да ги пратим в Дамаск. Свързахме се с Тел Неф. Могат да върнат групата и да я закарат с хеликоптер до двореца за половин час.

— Не! — категорично възрази Хърбърт.

— Почакай, Боб — каза Марта. — Ейдийн вече се е разбрал с Комисията за контрол на разузнаването към Конгреса да ги пратим в Близкия Изток. От трите групи те са единствените, които имат някаква власт.

— В никакъв случай — не отстъпваше той. — Те трябва да измъкнат хората ни от Бекаа.

Тя го погледна.

— Не бъди толкова категоричен, Боб. Не и когато Пол и посланикът ни са на огневата линия…

— Ние не знаем дали са в опасност — прекъсна я Хърбърт.

— В опасност ли? — извика тя. — Робърт, та те атакуват двореца!

— А РОЦ и екипът му са в ръцете на терористите! — на свой ред извика той. — Тази опасност е действителна и „Страйкър“ вече е съвсем наблизо. Трябва да ги оставим да довършат мисията, на която сме ги пратили. Господи, възможно е дори да не разполагат с плана на двореца. Не можеш да ги пратиш на сляпо.

— С това оръжие и екипировка едва ли са слепи — възрази Марта.

— Но те проучваха долината Бекаа — каза Хърбърт. — Готвиха се за тази мисия. Виж, имаш връзка с Уорнър. Почакай, докато се върне Пол. Нека той ни потърси.

— Знаеш какво ще каже.

— Естествено, че знам — изръмжа той. — Ще ти каже да оставиш „Страйкър“ да си върши работата и да укротиш амбициите си.

— Амбициите си ли?

— Да. Ако спасиш посланика, ще отбележиш голяма точка във външното министерство. Ти какво си мислиш, че не знам какви планове имаш за кариерата си ли?

Без да откъсва очи от него, Марта се вцепени от ярост.

— Ти само продължавай да ми говориш така и ще се сблъскаш със страхотни проблеми в собствената си кариера…

— Успокой се, Марта — обади се Хардауей. — Боб, ти също. Нямаме никакво време. Така или иначе, въпросът за „Страйкър“ е чисто академичен. Президентът има намерение до седем и половина сутринта да реши дали да унищожи РОЦ с ракета „Томахоук“, изстреляна от кораба „Питсбърг“ в Средиземно море.

— О, господи! — възкликна Хърбърт. — Нали трябваше да ни даде време!

— Той ни даде. Сега се страхува, че кюрдите ще използват РОЦ срещу сирийците и турците.

— Естествено — отбеляза Абрам, — ако вече не го използват.

— Допускаш, че са разбрали как да го направят — рече Хърбърт. — Да вкараш РОЦ в действие не е като да подкараш кола под наем.

— Искам да кажа, ако някой им покаже как работи — поясни генералът.

Хърбърт му хвърли яростен поглед.

— Внимавай, Бил…

— Боб — прекъсна го Абрам, — знам, че сте близки с Майк. Но не разполагаме с никакви данни за това, какво може да са направили терористите, за да убедят хората ни да проговорят.

— Сигурен съм, че генералът ще оцени това гласуване на доверие.

— Не става дума за Майк — каза Марта. — Пленени са и трима цивилни. Те не са като него.

— Малко са хората като него — отвърна Хърбърт. — И това е още една причина да го измъкнем! Нуждаем се от него. И го дължим на другите, които пратихме там.

— Ако е осъществимо — отбеляза Марта. — Може и да не е.

— Особено, ако се откажем! — изръмжа той. — За бога, иска ми се всички тук да говорехме на един и същи език.

— На мен също — студено отвърна тя. — Въпросът е дали пленниците са безвъзвратно загубени и дали не трябва да пренасочим силите си към Дамаск.

— Марта е права — каза Хардауей. — Ако изстрелят ракетата, няма да имаме друг избор, освен да преустановим мисията на „Страйкър“. В противен случай можем да загубим цялата група заедно с РОЦ и екипа му.

Хърбърт силно стисна ръце в скута си.

— Трябва да дадем време на „Страйкър“. Даже да пуснат онзи „Томахоук“, докато стигне целта си, ще мине поне половин час. Това може да е достатъчно, за да спасят РОЦ и хората. Но ако изтеглите „Страйкър“, Майк и другите са мъртви. Точка.

Никой не отговори. Хардауей отново погледна към часовника си.

— След две минути трябва да съобщя на президента препоръките ни относно положението в двореца. Марта?