Том Клэнси - Бойни действия

Щом Акбар изпълнеше задачата си, човекът на ПКК в помещението за охраната щеше да ликвидира всички агенти, дошли с чуждестранните гости. На Махмуд и хората му щеше да им остане единствено да довършат оцелелите телохранители от президентските сили за сигурност и да блокират двореца. След това той щеше да свали сирийските си дрехи и да съобщи на командир Сиринер да дойде в Дамаск. Сирийските войски бяха съсредоточени на север по турската граница. Ирак използваше момента, за да хвърли носталгичен поглед към Кувейт. Кюрдите от три държави спокойно щяха да стигнат до столицата. Мнозина щяха да бъдат убити, но останалите щяха да минат край заетите с други задачи бойни части. И тогава с обединения глас на десетките хиляди кюрдите щяха да разкажат за престъпленията на сирийците, турците и иракчаните. Щяха да привлекат вниманието на света и тогава кюрдският народ щеше да поиска нещо повече от справедливост. Щеше да поиска своя държава. Някои страни щяха да осъдят методите, които използват, за да постигнат целта си. И все пак от времето на американската революция та чак до създаването на Израел нито една държава не се бе родила без насилие. В крайна сметка другите нации щяха да реагират не на методите, а на справедливостта на каузата им.

Полицаи отскачаха настрани, за да пропуснат джиповете. Офицери отдаваха чест на Махмуд. Сирийската полиция навярно смяташе, че се е изправил, за да им даде надежда и кураж.

„Нека си мислят така“ — каза си той. Беше тук, за да помогне по абсолютно същия начин, по който властите винаги бяха помагали на народа му — с убийства и потисничество.

Джиповете спряха до западната страна на двореца. Последван от войниците си, Махмуд изскочи навън. Десетината мъже изглеждаха величествени, докато вървяха към украсената желязна ограда, без да обръщат внимание на изстрелите. През портата ги пропусна часови, които клечеше зад декоративна мраморна камила. Той не бе от личните сили за сигурност на президента.

— Какво става? — попита Махмуд, докато куршумите облизваха тъмнозелената трева край краката му. Кюрдските бойци знаеха кой е той и нямаше да стрелят по него и хората му.

Часовият се сниши зад камилата, за да избегне прелетелия покрай него куршум, и отвърна:

— Избухна взрив. Идваше от приемната зала в източното крило.

— Къде беше президентът?

— Според нас е бил в залата.

— Според вас? — изръмжа Махмуд.

— Нямаме връзка с вътрешността на двореца още отпреди експлозията — каза часовият. — Тогава един от охраната ни съобщи по радиостанцията, че президентът напуска апартамента си, за да отиде на срещата.

— Един от охраната ви бил съобщил? — повтори водачът. — Значи не от личната гвардия на президента, така ли?

— Не, от охраната на двореца — потвърди часовият.

Махмуд беше изненадан. Когато президентът ходеше някъде, независимо дали в двореца или из страната, охраната му и връзките се поемаха от елитната му гвардия.

— Повикали ли са линейка?

— Не съм чувал такова нещо — отвърна часовият.

Махмуд погледна към двореца. От експлозията вече бяха минали повече от пет минути. Ако президентът бе ранен, щяха да повикат личния му лекар. Вече би трябвало да е тук. Нещо не беше наред.

Махна с пистолет към хората си да го последват и бързо се затича към входа на двореца.

Вторник, 07:07

Вашингтон, окръг Колумбия

Марта Макол се събуди, когато пейджърът й иззвъня. Тя погледна номера. Търсеше я Кърт Хардауей.

Беше прекарала нощта в Оперативния център и след това си легна в спартанската стая за персонала. Успя да заспи едва в три сутринта. Когато нещо я безпокоеше, признаваше тя пред себе си, бе като куче, захапало кокал. И фактът, че трябваше да прехвърли центъра на Кърт Хардауей, заместника на Пол, я безпокоеше. Събитията отвъд океана просто бяха прекалено деликатни, за да ги остави в грубите му ръце. Когато беше застъпил на смяна, Марта стигна дотам, че се консултира със заместника на Пол Кофи Ейдийн Марли кой има право да взима решения, ако през нощта се случи нещо. Винаги когато останеше на бюрото си след края на дежурството си, Пол Худ имаше тежката дума. Но според устава това не се отнасяше за заместника му. До 7:30 часа Оперативният център принадлежеше на Хардауей.

Тя се надяваше, че няма да се случи нищо. Той бе братовчед и протеже на директора на ЦРУ Лари Речлин и назначаването му тук представляваше необходима целесъобразност. За да не допусне центърът да попадне под влиянието на ЦРУ, президентът назначи за негов шеф външен човек. Но за да успокои разузнавателните среди, беше принуден да постави ветеран за заместник на Худ. Макар че роденият в Оклахома Хардауей бе приветлив човек с необходимия за работата разузнавателен опит, Марта го намираше за безчувствен. Освен това често говореше, без да е обмислил нещата. За щастие на Оперативния център могъщия триумвират Худ-Роджърс-Хърбърт налагаше през деня изключително твърда политика и той нямаше никаква възможност да оплете прекалено много конците.