Том Клэнси - Бойни действия

Без да го развързват, го поведоха по стълбище, което очевидно се спускаше към командния център на групата. Добре уреденото помещение го изненада. Тези хора очакваха да останат тук дълго време. Фалах се зачуди дали това е мястото, което кюрдите се надяват да превърнат в ядро на нова държава. Не в източната част на Турция, където преди векове се бе намирала държавата им, а на запад, в Сирия и Ливан, с достъп до Средиземно море.

Зад бюрото седеше висок мъж, който четеше някакви документи. На ниска табуретка зад него седеше още един, който слушаше радиостанция и си водеше бележки. Човекът, който въведе Фалах, козирува. Мъжът зад бюрото отвърна на поздрава, после, без да обръща внимание на пленника, продължи да чете документите, които приличаха на стенограми от радиопредаване. След около две-три минути взе паспорта на Фалах. Отвори го, проучи го за минута и го остави настрани, като вдигна поглед към младежа. От основата на носа му до средата на дясната му буза минаваше неравен червен белег. Очите му бяха ужасно светли.

— Isayid Aram Tunas — каза командир Сиринер. — Господин Арам Тунас.

— Aywa, akooya — отвърна Фалах. — Да, братко мой.

— Нима съм твой брат?

— Aywa. И двамата сме кюрди. И двамата сме борци за свобода.

— Ето защо си дошъл тук — рече командирът. — За да се биеш рамо до рамо с нас, така ли?

— Aywa — потвърди израелецът. — Чух за язовира „Ататюрк“. Разнесоха се слухове, че хората, които са го взривили, са се установили в Бекаа. Помислих си, че мога да ги потърся и да се присъединя към групата им.

— За мен е чест. — Сиринер взе пистолета му. — Откъде намери това?

— Мой е, господине — гордо отвърна агентът.

— И откога е твой?

— Преди две години го купих от черния пазар в Семдинли — каза младежът. Това донякъде беше вярно. Оръжието наистина бе закупено две години преди това от черния пазар, макар и не лично от него.

Сиринер остави пистолета на бюрото. Радистът постави пред него нови стенограми. Командирът продължаваше да наблюдава Фалах.

— Засякохме радиостанция в подножието на хълмовете — съобщи му. — Случайно да си чул или видял някого?

— Никого, господине.

— Тогава защо тичаше?

— Аз ли, господине? — учуди се мъжът. — Не съм тичал. Когато хората ви ме обкръжиха, тъкмо си почивах.

— Но си бил изпотен.

— Защото беше много горещо. Предпочитам да пътувам по студено. Получи се глупаво, изобщо не разбрах, че съм стигнал близо до целта си.

Сиринер го стрелна с поглед.

— Значи искаш да се биеш заедно с нас, Арам.

— Да. Много искам.

Командирът погледна към войника, застанал до Фалах, и нареди:

— Отвържи го, Абдула.

Войникът се подчини. Когато почувства главата си свободна, младежът започна да я върти. После сви пръстите на ръцете си.

Сиринер посочи към пистолета му.

— Вземи си го — каза той.

— Благодаря ви — отвърна Фалах.

— Имам много работа тук — продължи кюрдът. — Ако искаш да служиш под мое командване, ще трябва да се подчиняваш на заповеди, без да се колебаеш или да ги оспорваш.

— Разбирам — каза израелецът.

— Tayib — рече Сиринер. — Чудесно. Абдула, заведи го при пленниците.

— Слушам!

— Двама от тях са американски военни, Арам — обясни командирът. — Мъж и жена. Искам да ги застреляш в тила с пистолета си. Щом свършиш, ще дам нареждания за погребването на труповете. Имаш ли въпроси?

— Не, господине — отвърна Фалах и погледна към оръжието. После внезапно го грабна, насочи го към главата на командира и стреля. Петлето щракна върху празния затвор.

Сиринер се усмихна. Младият мъж усети, че в тила му опират дуло на пистолет.

— Наблюдавахме те от американския микробус — заяви командирът. — Вътре има най-различни електронни уреди за следене на врага. Видяхме, че тичаш, и знаехме, че ни шпионираш.

Фалах мислено изруга. Беше видял микробуси, онзи, който американците толкова много искаха да си върнат обратно. Трябваше да си спомни, че е разузнавателен. Такива грешки струваха живота на мнозина. А сега, както изглеждаше, щеше да струва и неговия.

— Интересно е, нали? — попита Сиринер. — Повечето шпиони биха стигнали дотам, че да извършат тези убийства. Ти трябва да си друз или бедуин. Имаш по-чувствителна натура.

Кюрдът бе прав. Израелските агенти, които дълго време действаха под прикритие, трябваше да са готови на всичко, за да изпълнят задачата си. Това беше тъжна, но необходима жертва в името на по-голямата цел. Разузнавачите друзи и бедуини не действаха така.