Том Клэнси - Бойни действия

— Някой би ли ми казал какво стана току-що? — попита Худ.

— Току-що се сблъскаха векове на етническа вражда — отвърна Бикинг. — Египтянин срещу бедуин. Господин Азизи е хамазриб, обзалагам се. Способен да се приспособява към чужди култури, но много, много горд.

— Прекалено горд — измърмори Насър. — Сляп за истината. Неговият народ наистина има жестока история.

— Враговете им определено смятат така — през смях отвърна Бикинг.

Худ крадешком хвърли поглед към Азизи, който бе отишъл да посрещне руснаците. При пристигането на групата на Хавлис не беше направил това.

— Дали малката му реч за свободата не е предупреждение за кюрдите? — бързо попита той.

— Бедуините и кюрдите са яростни врагове — отвърна Бикинг. — Не биха си помагали помежду си, ако искаш да кажеш това.

— Не искам да кажа това. Сам видя как се държа с доктор Насър. Може би посланик Хавлис е прав, като каза, че е възможно да ни използват за примамка.

— Също е възможно това да е проява на параноя — отбеляза Бикинг.

— Посланиците винаги са параноици — каза Насър.

След като бяха представени на четиричленната руска група, Азизи съобщи, че президентът скоро ще дойде при тях. После се обърна и даде знак на един от прислужниците, който стоеше на прага. Човекът махна с ръка на някого, който не се виждаше. Худ за миг си представи как нахлуват терористи с полуавтоматични пушки и повалят всички им. После с облекчение видя, че в залата влизат прислужници в ливреи с подноси в ръце.

„Това е само защото президентът още не е дошъл“ — каза си той. Ето кога щяха да се появят терористите.

Руският посланик пушеше цигара и с помощта на преводача си разговаряше в ъгъла с другите си двама колеги. Азизи се приближи до вратата и остана там, докато гостите се разхождаха и ядяха shawarma — фино нарязани парченца агнешко, или khubz — препържено пилешко с подправки върху неквасен хляб. Докато присъстващите размишляваха за характера на бомбардирането в Турция и за последиците от придвижването на бойни части, Худ забеляза, че Азизи допира показалец до слушалката в ухото си. Послуша известно време, после погледна към залата.

— Господа — съобщи, — президентът на Сирийската арабска република.

— Значи наистина ще се появи — каза Бикинг, като се наведе към Худ. — Изненадан съм.

— Трябваше да дойде — отвърна Насър, — за да покаже, че не се страхува.

Гостите прекратиха разговорите и се обърнаха към вратата, когато по мраморния под на коридора ясно отекнаха стъпки. Миг по-късно в залата влезе застаряващият президент. Беше висок и носеше сив костюм, бяла риза и черна вратовръзка. Почти бялата му коса бе пригладена назад. От двете му страни вървяха четирима телохранители. Когато групата на президента се насочи към посланиците, Азизи тръгна след тях.

Застанал между Бикинг и Насър, Худ се намръщи.

— Почакайте. Онзи телохранител вляво — панталоните лепнат по краката му.

— И какво от това? — попита Бикинг.

Телохранителят гледаше към Худ, който не сваляше очи от него.

— Това е статично електричество — отвърна Пол и започна да се приближава към телохранителя, за да го огледа по-добре. — На самолета прочетох един израелски бюлетин, пратен по електронната поща. В него се казваше, че терористите използват електромагнитни детонатори, скрити в джобовете на панталоните си, за да взривяват бомби около кръста или…

Внезапно телохранителят извика нещо, което той не разбра. Преди другите от охраната да успеят да реагират, мъжът беше погълнат от огнено кълбо. Взривът повали всички на земята и разби на парченца кристалния полилей. Ушите на Худ запищяха. Обгърна го черен дим и отгоре се посипа дъжд от стъкла. Дори не чуваше собствената си кашлица, докато лежеше на пода и се давеше.

После усети, че някой го дърпа за ръкава и погледна надясно. Бикинг махаше с ръка, за да разсее дима. Той извика нещо. Худ не го чу. Бикинг кимна. Посочи към него и вдигна палец нагоре, после го обърна надолу.

Пол го разбра и се опита да раздвижи краката и ръцете си. След това вдигна палец.

— Добре съм! — извика.

Бикинг кимна. В този момент от разнасящия се дим към тях изпълзя доктор Насър. По шията и челото му имаше кръв. Худ се приближи до него и огледа лицето и главата му. Успокои се, като разбра, че кръвта не бе негова. Даде знак на колегата си да остане на мястото си. После се обърна и потупа Бикинг по главата.

— Ела с мен! — каза, като посочи към себе си, към Бикинг и после към мястото, където бе стояла групата около президента. Другият кимна. Худ му махна с ръка да лежи ниско, в случай че поради някаква причина избухне стрелба. Бикинг отново кимна. Двамата заедно запълзяха към вратата.