Том Клэнси - Бойни действия

Когато двамата със сержант Грей свършиха, Огъст сложи слънчевите си очила. Не беше участвал в бойна мисия още от Виетнам, но сега бе готов. Впери поглед през гъстата гора към мъгливите планини в далечината. Някъде там държаха в плен Майк Роджърс. „Страйкър“ щеше да го спаси. А ако най-старият му приятел беше мъртъв, полковникът бе готов да направи още нещо.

Лично щеше да очисти кучия син, който беше убил генерала.

Вторник, 14:24

Дамаск, Сирия

Впечатлението на Пол Худ от Дамаск беше, че градът представлява златна мина.

Навярно бе прекарал прекалено дълго време като кмет на гостоприемния за туристите Лос Анджелис, а може би просто се беше уморил. С украсените си фасади и сложни мозайки всички тези джамии и минарета, вътрешни дворове и фонтани бяха забележителни. Сиво-белите стени, обграждащи Стария град в югоизточната част на Дамаск, бяха едновременно порутени и величествени. Те бяха помогнали за защитата на града от нападенията на кръстоносците през тринайсети век и все още носеха следите от някогашните обсади. Големи участъци от стената бяха разрушени или пробити и оставени в това окаяно състояние като нагледен урок по история.

Но докато разглеждаше забележителностите през тъмните стъкла на лимузината на посолството, Худ не мислеше за миналото. Единствената му мисъл беше, че ако този регион от света живееше в мир, ако тази държава не разпространяваше тероризъм, ако всички хора свободно можеха да идват и да си отиват, Дамаск щеше да е много по-популярен туристически център. С тези пари Сирия можеше да намери начини за обезсоляване на вода от Средиземно море и да напоява пустинята. Можеха да строят училища, да откриват работни места и дори да инвестират в по-бедните арабски държави.

Но нещата не стояха така. Макар да беше международен град, Дамаск все пак си оставаше столица, чиито лидери имаха друга цел. Да подчинят съседните държави на сирийската власт.

Срещата с президента щеше да се състои в сърцето на Стария град, в двореца, построен през 1749 година от губернатор Асад ал-Азем паша. Това отчасти се дължеше на съображения за сигурност. По-лесно можеха да охраняват президента зад все още яките стени на Стария град. Това също трябваше да напомня на гражданите, че независимо дали са съгласни с президента си, сириец управляваше в дворец, издигнат от османски губернатор. Техни врагове бяха чужденците.

В по-голямата си част това бе пропаганда и параноя. Но по ирония на съдбата днес се оказваше вярно. Както се беше изразил Боб Хърбърт, когато Худ се свърза с Оперативния център от посолството, „Това е като спрял часовник, който показва точно времето два пъти на ден“. Днес врагове бяха турските и сирийските кюрди.

Хърбърт каза още, че агентите в Дамаск са съобщили за раздвижване сред кюрдския подземен свят. Тази сутрин от 8:30 часа повечето от тях започнали да напускат петте си къщи и се пръснали из града. Сирия им позволявала да държат тези къщи, в които да разработват действията си срещу турците. Малко преди пладне, когато осъзнали, че е възможно да има заговор, организиран от обединените кюрди, сирийските сили за сигурност отишли там. Не открили никого. Хората на Хърбърт успели да останат с групата от четирийсет и осем кюрди. Всички били в околността на Стария град. Някои седели по бреговете на река Барада, минаваща покрай североизточната стена. Други отишли на мюсюлманското гробище откъм югозападната стена. Никой от кюрдите не влязъл в самия Стар град.

Хърбърт му каза, че не е съобщил тази информация на сирийците поради две причини. Първо, това спокойно можело да разкрие собствените му разузнавателни източници в Дамаск. Второ, можело да предизвика паника сред кюрдите. Ако срещу президента бил организиран заговор, той щял да е насочен само срещу него и приближените му. Ако кюрдите се принудели да действат преждевременно, по улиците можело да избухнат престрелки, в които да загинат мирни граждани.

Худ не си направи труда да казва на Хърбърт, че може да е един от онези около сирийския президент.

Автомобилът на посолството влезе в югозападната част на Стария град. Четиристотин и петдесет метров участък от стената тук липсваше и районът плътно се охраняваше. По някогашната линия на стената бяха подредени един до друг джипове и само по средата имаше оставено пространство от петдесетина метра. Там пък бяха разположени десетки войници, всички въоръжени с пистолети „Макаров“ и автомати „Калашников“. Те проверяваха международните паспорти на туристите и картите за самоличност на местните жители.