Том Клэнси - Бойни действия

Жилав ефрейтор спря лимузината на посланика. Той взе паспортите им, после се свърза с двореца по радиостанцията си. След като получи одобрение за всеки от пътниците, войникът ги пусна да минат. Преди да продължи нататък, шофьорът изчака да проверят и колата на охраната зад тях. Те поеха на североизток по улица „Ал-Амин“, завиха наляво и после надясно по „Сук ал-Базурийе“. Минаха покрай най-старата обществена баня в Дамаск „Хамам Нур ал-Дин“, както и покрай прочутия с деветте си купола хан на Асад паша, бивша резиденция на губернатора, построил двореца.

Самият дворец се намираше точно на югозапад от Голямата или Умеядската джамия. Наречена на името на мюсюлманите, възстановили я в началото на осми век, джамията е изградена върху развалините на древен римски храм. Преди три хиляди години на мястото се издигало светилище, посветено на Хадад, арамейския бог на слънцето. Макар и опожарявана, и неведнъж подлагана на нападения през вековете, джамията все още е там и е едно от най-свещените места на исляма.

Дворецът бе не по-малко внушителен от Голямата джамия. Три отделни крила заобикаляха огромния двор, тиха градина с малко езерце и многобройни цитрусови дървета. В едното крило се помещаваха кухнята и прислугата, в другото се посрещаха гостите, а в третото живееше президентът. В южната част на двореца се намираше открита за посещение просторна зала с мраморен под и стени и с голям фонтан.

Обикновено дворецът бе отворен за посещение. Забранен бе достъп само до частните апартаменти на президента, когато идваше тук. Днес беше затворена цялата сграда и районът се охраняваше от личните сили за сигурност на сирийския лидер.

След като паркираха колата откъм северозападната страна на двореца, агентите на АДС бяха отведени в помещение за охраната, докато посланикът и спътниците му бяха съпроводени до голяма зала за приеми нататък по коридора. Тежките завеси бяха спуснати. Кристалният полилей ярко светеше. Стените бяха облицовани с ламперия от тъмно дърво с резбовани религиозни мотиви. Мебелировката бе богато украсена. По средата на стената срещу вратата се виждаше огромен mahmal или павилион, в който се пазеше многовековен препис на Корана. Предназначен да се носи на гърба на камила, павилионът беше покрит със зелено кадифе, бродирано със сребро. Най-отгоре имаше голяма златна топка със сребърни ресни. Златото бе истинско.

Японският посланик Акира Серизава вече беше пристигнал заедно с помощниците си Кийоджи Накаджима и Масару Онака. Сивокосият съветник на президента Азиз Азизи също бе тук. При влизането на американците японците любезно се поклониха. Азизи широко се усмихна. Посланик Хавлис поведе групата си напред и се ръкува с всеки един от мъжете. Представи Худ, доктор Насър и Уорнър Бикинг. След това отведе японския посланик настрани. Все още усмихнат, Азизи се обърна към останалите американци. Носеше очила с черни рамки и имаше добре поддържана козя брадичка. В ухото му се виждаше бяла слушалка, кабелът на която дискретно минаваше по яката, за да изчезне под бялото му сако.

— За мен е удоволствие да се запозная с вас — на отличен английски произнесе той. — Но съм чувал единствено на прочутия доктор Насър. Неотдавна прочетох книгата ви „Съкровище и печал“ за стария керван за Мека.

— Правите ми чест — с леко навеждане на глава отвърна египтянинът.

Сириецът не преставаше да се усмихва.

— Наистина ли смятате, че бедуините биха нападнали кервана и че биха оставили двайсет хиляди души да умрат в пустинята, ако не са били подтикнати от отчаяние и глад?

Насър леко повдигна глава.

— Бедуините от онова време и на онова място са били алчни варвари. Гладът няма нищо общо със злодействата им.

— Ако моите предци от осемнайсети век са били алчни варвари, както твърдите вие — отвърна Азизи, — това е защото са били потискани от османските турци. Потисничеството е могъщ подтик.

Бикинг дъвчеше вътрешната страна на бузата си. После спря и погледна сириеца.

— Колко могъщ? — попита.

Азизи продължи да се усмихва.

— Стремежът към свобода може да накара крехките стъбла на тревата да разцепят настилката или корена. Много могъщ, господин Бикинг.

Худ не беше сигурен дали слуша историческа дискусия, прогноза за бъдещи събития или и двете неща едновременно. Азизи се държеше като котка на ограда и Насър изглеждаше така, сякаш търси обувка, която да запрати по нея. Съветникът на президента се извини и отиде да посрещне пристигналата руска група.