Том Клэнси - Бойни действия

Вторник, 14:03

Кутеиф, Сирия

Сирийската военна база в Кутеиф се състоеше само от няколко дървени сгради и редици от десетки палатки. Освен това имаше две шестметрови наблюдателни кули, едната с лице на североизток, а другата — на югозапад. Периметърът беше ограден с бодлива тел, опъната на триметрови колове. Базата бе издигната единайсет месеца преди това, след като кюрдски отряди от долината Бекаа постоянно бяха атакували Кутеиф, за да се снабдяват с хранителни припаси. От тогава кюрдите стояха настрани от голямото село.

Двайсет и девет годишният офицер-свързочник капитан Хамид Мутамин знаеше причината за нападенията и примирието след тях. Когато беше решил къде ще установи собствената си база в Бекаа, командир Сиринер искаше сирийците да наложат ограничено военно присъствие наблизо. Достъпът до сирийската армия бе важна част от плановете му. След построяването на базата в Кутеиф капитан Мутамин използва десетгодишната си безупречна военна служба, за да уреди да го прехвърлят там. Това също беше важно за замислите на командир Сиринер. След постигането и на двете цели кюрдският лидер най-после построи базата си в долината.

Мутамин не бе кюрд. В това се криеше силата му. Баща му беше работил като пътуващ зъболекар, обслужващ много кюрдски села. Хамид бе единственият му син и след училище или през ваканциите често придружаваше баща си в кратките му пътувания. Късно една вечер, когато момчето беше на четиринайсет години, сирийски войници спряха колата им до Ракка, селище в северната част на страната. Четиримата войници взеха златото, което баща му използваше за пломби, а също табакерата и венчалната му халка, и ги пратиха да си вървят по пътя. Хамид искаше да се възпротиви, но баща му не позволи. Малко по-късно старият Мутамин подкара колата. Там, на пустинния път под ярката луна, зъболекарят получи инфаркт и умря. Момчето се върна в дома на един от кюрдските пациенти на баща си, възрастен печатар на име Джалал, откъдето телефонира на майка си и чичо си да дойдат да го вземат. Погребението го изпълни със скръб и ярост.

Беше принуден да напусне училище и да започне работа, за да издържа майка си и сестра си. Постъпи във фабрика за радиоапарати, където имаше много време за мислене. Там омразата му към сирийската армия се разгоря с пълна сила. Продължи да посещава Джалал, който две години по-късно предпазливо го запозна с други младежи, настроени срещу сирийската армия. Всички те бяха кюрди. Докато си разказваха истории за грабежи, убийства и мъчения, Хамид стигна до убеждението, че не само армията, но и самото правителство е престъпно. Трябваше да ги спрат. Един от приятелите на Джалал го запозна с младия гостуващ турчин Каяхан Сиринер. Той бе решен да създаде в региона нова държава, в която свободно и мирно да живеят кюрдите и други потиснати народи. Хамид го попита как би могъл да му помогне. Сиринер му каза, че най-добрият начин да отслабиш нещо, е да го подядеш отвътре. Той помоли младежа да стане онова, което най-силно мразеше. Трябваше да постъпи в сирийската армия. Заради опита му от фабриката го назначиха в свързочните войски.

В продължение на малко повече от десет години служи на сирийските си командири с привидна вярност и желание. И все пак през това време Хамид тайно съобщаваше на сирийските кюрди за придвижването на войските. Информацията му им помагаше да избягват стълкновения, да крадат припаси или да нападат патрули.

Сега го бяха натоварили с най-важната му задача. Трябваше да съобщи на командира на базата, че случайно е засякъл съобщение от турски кюрд. Мъжът бил сам от източната страна на антиливанската верига. Намирал се на около половин километър от село Зебдани, точно на сирийската граница. Очевидно, каза Хамид, е стоял там дълго време и е докладвал за действията на сирийските части. Капитанът даде на командира си точното му местоположение.

Командирът се усмихна. Несъмнено виждаше повишение за себе си и преместване в по-престижна база, ако успееше да открие кюрд, шпиониращ в полза на турците, и да го принуди да направи признания. Прати бойна група — дванайсет души с три джипа — със заповед да обкръжат и заловят кюрда.

Хамид вътрешно се усмихна. После си почина и провери дали мотоциклетът, който възнамеряваше да вземе, е зареден с гориво.

Вторник, 14:18

Зебдани, Сирия

Махмуд поспа два часа и го събудиха. Той отвори очи и примижа към тъмното лице на фона на лазурното небе.