Том Клэнси - Бойни действия

Излязъл навън под слънчевите лъчи, той примигна. Сълзите му продължаваха да се стичат. Не беше страхливец. Бе защитавал тюлени, закривайки ги със собственото си тяло. Просто не можеше да позволи приятелите му да страдат и да умрат. И все пак знаеше, че от сега нататък хората, които бяха толкова важни за него в продължение на повече от година, няма повече да са му приятели.

Вторник, 12:43

Тел Неф, Израел

Малко след пладне самолетът С-141В се приземи на пистата пред военната база. Полковник Огъст и седемнайсетте му войници вече бяха облечени в пустинните си униформи. Лицата им бяха покрити с маскировъчен грим. Посрещналите ги израелски войници им помогнаха да опънат палатките, в които щяха да скрият багажа си.

Капитан Шломо Хар-Цион посрещна полковник Огъст със съобщение, напечатано с матово сиво белезникаво мастило върху бяла хартия, която отразяваше слънчевите лъчи. Огъст имаше опит с тези полеви документи. Те гарантираха, че информацията няма да бъде прочетена от разузнавачите, които можеха да се крият из околните хълмове. Не се споменаваха подробности. Арабското разузнаване масово използваше електронно подслушване и специалисти по четене по движението на устните.

Полковникът понижи отражателната способност на листа, като постоянно го движеше в ръце. В него пишеше, че Оперативният център е открил вероятното разположение на РОЦ и пленниците. В района бил пратен израелски агент, който щял да разузнае положението преди акцията „Страйкър“. Щял да се свърже директно с капитан Хар-Цион. Ако предположението им се окажеше вярно, групата трябваше незабавно да се отправи натам. Огъст благодари на офицера и му каза, че скоро ще се върне при него.

После се включи в разтоварването и подготовката на машините. Шестте мотоциклета бяха изкарани изпод камуфлажното покритие и скрити в палатките. После идваха четирите коли за бърза атака. Провериха двигателите, за да се уверят, че по време на полета не се е разхлабило нищо. Петдесеткалибровите картечници и четиридесетмилиметровите базуки също бяха подложени на внимателна проверка, за да се уверят, че механизмите и мерниците са чисти и в ред. Самолетът С-141В отлетя веднага след презареждането с гориво, за да не бъде засечен от хълмовете или от руски спътници. Тази информация щеше бързо да бъде предадена във вражеските столици в региона, които по-късно щяха да я използват срещу Вашингтон.

Докато групата проверяваше снаряжението си, Огъст и сержант Грей влязоха в охранявана сграда без прозорци. Заедно с израелските съветници те разгледаха картите на Бекаа и обсъдиха вероятните опасности в района. Това бяха най-вече мините и фермерите, които можеха да участват в мрежа за бързо предупреждаване. Израелците обещаха да следят за късовълнови предавания и да ги заглушават.

После на полковника му остана да прави само онова, което владееше най-зле.

Трябваше да чака.

Вторник, 13:45

Долината Бекаа, Ливан

Фалах беше вървял през по-голямата част от нощта и преди изгрев малко бе поспал. Слънцето беше негов будилник и винаги можеше да разчита на него. А мракът го криеше. Той също не му бе изменял.

За щастие не се нуждаеше от много сън. Като дете в Тел Авив чувстваше, че пропуска нещо, когато спи. Като юноша се боеше да не пропусне нещо след залез-слънце. А като възрастен имаше толкова много работа през нощта.

„Някой ден всичко ще ти се върне тъпкано“ — помисли си.

След като го откараха до ливанската граница, Фалах успя да измине първата част от пътуването си без почивка. Това беше двайсет и седем километровото разстояние до началото на Бекаа. Там откри маслинова горичка, достатъчно отдалечена от черния път. Покрит с паднали листа за топлина и укритие, Фалах виждаше ливанските планини на запад и подножията на Антиливанската верига на изток. Бе се погрижил мястото да е така разположено, че лъчите на изгряващото между върховете слънце да го целунат, преди да огреят планините и да събудят другите в долината.

Всъщност всяко село в Сирия и Ливан имаше различен стил на обличане. Наметалата, робите, панталоните и полите с характерни мотиви, цветове, ленти и украшения тук бяха по-разнообразни, отколкото където и да е другаде на света. Някои от стиловете се основаваха на традицията, други — на функционалността. Сред кюрдите, които живееха в южната част на долината, единствената традиционна дреха беше кърпата за глава. Преди да напусне Тел Неф, Фалах бе влязъл в „килера“ — натъпкана догоре гардеробна — за да се облече за ролята си на пътуващ селскостопански работник. Беше си избрал дрипава черна роба, черни сандали и характерна черна твърда кърпа за глава. Взе си също тежки слънчеви очила в черни рамки. Под износената, свободна роба носеше на кръста си стегнат гумен колан, на който бяха закачени две торбички. В едната, на десния му хълбок, имаше фалшив турски паспорт с кюрдско име и адрес в кюрдско село. Сега се казваше Арам Тунас от Семдинли. В торбичката носеше и малка радиостанция.