Том Клэнси - Бойни действия

— Бил съм слаб в много отношения — рече. — Но сега не мога. Не бих могъл да живея повече, ако го направя.

— Ти няма да направиш нищо — каза Катцен, после се повдигна нагоре и притисна устни до студеното желязо. — Хей вие там, спрете! — извика. — Елате да вземете мен! Аз ще ви кажа каквото искате да знаете!

Постепенно настана тишина. Първо Пъпшоу, сетне съскането на горелката, накрая Роджърс и Девон. Наруши я шумът от нечии стъпки. Някой насочи лъч на фенерче към Катцен. Екологът се пусна обратно на дъното на ямата.

— Решил си да говориш, така ли? — попита дълбок глас.

— Да — отвърна той. — Реших.

Кофи се извърна от него и седна на земята.

— Каква е вашата група? — попита дълбокият глас.

— Повечето от тези хора са учени еколози — каза Катцен. Заслони очи от яркия лъч. — Дошли са тук, за да проучват последиците от строежите на язовири за екосистемата на Ефрат. Човекът, когото измъчвате, е механик и не е старши офицер на когото и да било. Аз съм онзи, който ви трябва.

— Защо? Кой си ти?

— Аз съм офицер от разузнаването на Съединените щати. Двамата с турския полковник дойдохме тук, за да използваме част от апаратурата в микробуса за шпиониране на Анкара и Дамаск.

За миг мъжът отгоре замълча.

— А човекът при теб? Каква е неговата специалност?

— Той е адвокат. Негово задължение е да следи да не нарушаваме международните закони.

— Жената, която извадихме навън. Казваш, че е учен, така ли?

— Да — потвърди Катцен. Молеше се на Господ да му повярват.

— Каква е специалността й?

— Бактериологични среди — обади се Сондра. — Желатинови вещества, съдържащи хранителна среда, в която за научни цели се култивират микроорганизми или тъкани. Баща ми има патенти в тази област. Работя заедно с него.

Мъжът изключи фенерчето и каза нещо на арабски. Миг по-късно вдигнаха решетката и изтеглиха Катцен навън под дулото на пистолет. Той се изправи пред тъмнокож мъж с пресечено от белег лице. Отляво екологът видя Роджърс, който висеше, заключен с белезници. Сондра беше завързана за стената отдясно.

— Не вярвам, че сте еколози — рече командирът. — Но това няма значение, стига да ни покажете как действа апаратурата.

— Ще ви покажа — потвърди.

— Не му казвай нищо! — задъхано изрече Роджърс.

Катцен погледна право към генерала. Краката му се подкосиха, когато видя устата му, все още сгърчена от болка, и тъмните лъщящи участъци изгорена плът.

Роджърс изплю кръв.

— Не прави нищо! Ние не се подчиняваме на заповедите на чужди командири!

Тъмнокожият мъж се обърна и мощно заби юмрук в челюстта на генерала. Ударът ясно се чу и главата на Роджърс отскочи назад.

— Ще се подчинявате на заповедите на чужди командири, когато сте негови гости — каза. После погледна към Катцен. Сега не се държеше толкова любезно. — Дали ще останете живи, зависи единствено от това, дали ще ми хареса онова, което ми покажеш.

Катцен вдигна очи към Роджърс и изрече:

— Съжалявам. Животът на всички ви е по-ценен за мен, отколкото този принцип.

— Страхливец! — изрева генералът.

Сондра опъна белезниците си и изсъска:

— Предател!

— Не ги слушай — каза командирът. — Ти спаси всички, включително и себе си. Това е лоялност, а не предателство.

— Не ми трябва одобрението ви — отвърна му Катцен.

— В действителност ти трябва куршум в черепа — каза Девон. — Играх по свирката ти, защото си мислех, че имаш план. — Погледна към командира. — Той не знае абсолютно нищо за микробуса. И аз не съм учен.

Сиринер се приближи до нея.

— Ти си толкова млада и разговорлива. След като проверим какво знае онзи господин, с войниците ми ще се върнем тук и ще си поговорим с теб.

— Не! — извика Катцен. — Ако с някой от приятелите ми стане нещо, сделката отпада!

Командирът рязко се обърна и със същото движение му нанесе страхотен удар с опакото на ръката.

— Само не ми казвай „не“. — Той веднага възвърна самообладанието си. — Ще ми покажеш как действа колата. И ще го направиш незабавно! — Пъхна лявата си ръка зад главата на Сондра и здраво я дръпна за косата. После с дясната си ръка хвана челюстта й и насила отвори устата й. — А може би ще се справиш по-добре, ако я чуваш да крещи, докато й вадим зъбите един по един с нож?

Катцен вдигна ръце.

— Не го правете — извика и в очите му отново бликнаха сълзи. — Недейте, моля ви. Ще ви помогна.

Командирът пусна Сондра. Друг мъж бутна Катцен изотзад. Ученият залитна. Докато минаваше покрай жената от „Страйкър“, очите й го пронизаха по-смъртоносно от пистолета, опрян в гърба му. Тъмни процепи, които жестоко го проклинаха.