Том Клэнси - Бойни действия

— Според мен трябва да пренасочим „Страйкър“ — отвърна тя. — Имат нужната екипировка и са единствената ни законно защитима възможност.

— Бил?

— Съгласен съм — каза Абрам. — Освен това смятам, че са по-добре обучени от „Делта“ и със сигурност по-добре от морските пехотинци в посолството.

Хардауей погледна към Хърбърт.

— Боб?

Той разтърка лицето си.

— Оставете „Страйкър“ на мира. До изстрелването на ракетата все още им остават пет минути за действие. Това им дава поне половин час да измъкнат екипа на РОЦ.

— Те ни трябват в Дамаск — бавно изрече Марта.

Хърбърт притисна пръсти до челото си. После рязко спусна ръце в скута си.

— Ами ако успея да намеря някой друг да помогне на Пол и посланика?

— Кой? — попита тя.

— Вероятността е малка — отвърна той. — Не зная дали Железния лост ще ми позволи да ги използвам.

— За кого става дума?

— За хора, които могат да стигнат там за пет минути. — Хърбърт взе слушалката на секретния телефон на малката масичка до креслото. Включи една от свободните линии и нареди на помощника си да го свърже с генерал-майор Бар-Леви в Хайфа.

Хардауей погледна часовника си.

— Трябва да се свържа с президента, Боб.

— Помоли го да ми даде още пет минути. Кажи му, че ще измъкна Пол и посланика, без да използвам „Страйкър“. Ако не успея, утре сутрин оставката ми ще е на бюрото на Марта.

Вторник, 12:17

Средиземно море

„Томахоук“ е крилата ракета, която може да се изстреля с торпедна тръба или със специално конструирана вертикална ракетна установка. Има четири вида „Томахоук“: ТРКК или ракета „кораб-кораб“, ТРКЗ-Я или ракета „кораб-земя“, снабдена с ядрена бойна глава, ТРКЗ-К, ракета „кораб-земя“ с конвенционална бойна глава и ТРКЗ-Д, ракета „кораб-земя“ с ограничен заряд.

След изстрелването на седем и половина метровия „Томахоук“ с ракетен ускорител отстрани се отварят малки криле. Няколко секунди по-късно ускорителят се отделя и се включва турбореактивният двигател на ракетата. По това време тя вече лети с повече от осемстотин километра в час. Докато се плъзга ниско над земята или океана, насочващият й елемент я приближава към целта с помощта на радар. Следвайки компютризирана траектория, бързо достига обозначената си междинна точка. Това е обект, който позволява на ракетата да засече и да се върже за първия си навигационен пункт — обикновено хълм, сграда или някаква друга постоянна структура. След това вградената система за определяне контурите на терена или ТЕРКОМ пренася „Томахоук“ от точка до точка, често чрез остри завои, резки възвишения или шеметни спускания. Потвърждаването на курса се осигурява от дигитална теренна електрооптична система, малка телевизионна камера, която сравнява действителния образ с данните, съхранявани в паметта на ТЕРКОМ. Ако се появят каквито и да е несъответствия, като например паркиран камион или новопостроена сграда, ДТЕОС и ТЕРКОМ бързо определят дали всичко останало е вярно и дали ракетата продължава да се приближава към целта. При отрицателен резултат компютърът праща в базата сигнал, на който може да се отговори с една от две команди: „продължавай“ или „прекрати“.

Данните за ТЕРКОМ се подготвят от Военната картографска служба, която ги предава на Центъра за оперативно планиране. Оттам чрез сателитна връзка ги пращат в самия боен обект. Когато предварително не е направена карта на целта, ВКС използва моментални сателитни снимки. В зависимост от прецизността на картирането „Томахоук“ е достатъчно точен, за да унищожи цел с големина на автомобил на разстояние от две хиляди и сто километра.

Президентска заповед М-98-13 се получи в свързочното отделение на кораба на САЩ „Питсбърг“ в 12:17 часа местно време. Шифрованото нареждане беше пратено дигитално по секретна сателитна връзка. След бързото му разшифроване го отнесоха на командира на подводницата Джордж Брийн.

В заповедта се указваха бойната задача, целта и кодът за прекратяване на мисията. Една от двайсет и четирите ракети „Томахоук“, които подводницата носеше на борда си, трябваше да се изстреля в 12:30 местно време срещу цел в ливанската част на долината Бекаа. Даваха се точните координати, както и ТЕРКОМ данните от ВКС за самата ракета. Ако целта се преместеше, „Томахоук“ щеше да превключи на програма за връщане. Ракетата щеше да търси визуални, микровълнови, електромагнитни и други особености, които в комбинация можеха да характеризират само целта. След откриването й щеше да я унищожи. Капитанът можеше да нареди на ракетата да се самоунищожи, преди да достигне целта си, единствено в случай че получеше сигнал за прекратяване на мисията с код „ТРУДНОСТ“.