Том Клэнси - Бойни действия

— Прието, ефрейтор — отвърна Огъст.

Приментайн отново отдаде чест на генерала и се затича по тунела. Когато пристигна, един от хората му вече слагаше белезници на поваления от Роджърс кюрд. Другите продължаваха към дъното. Коридорът се разклоняваше наляво и надясно, после завършваше в клисурата. Докато войниците се притискаха до стената зад него, ефрейторът погледна навън. РОЦ беше на петдесетина метра разстояние под скален перваз с предната си част към тях. Сред сухите храсти от двете страни на микробуса бяха приклекнали двама кюрди. Вътре имаше поне още двама. Като че ли никой не използваше електронната апаратура. Навярно не знаеха как.

Командосите имаха малко повече от минута, за да „дезинфектират“ РОЦ. Имаше обаче вероятност да попаднат на мина и кюрдите да успеят да избягат с микробуса. Групата трябваше да го завладее, преди да се свържат с Оперативния център.

„Каква ирония — помисли си Приментайн, — че РОЦ е брониран и огнеупорен.“ В случай че попаднеше в ръцете на врага, единствената възможност бе да го унищожат с ракета. Ефрейторът за пореден път се сблъскваше със ситуация, в която хората му трябваше да нападнат въоръжен и укрепен противник. И да спечелят за шейсет секунди.

— Ефрейтор!

Приментайн се обърна. Полковник Огъст беше пристигнал заедно с редниците Дейвид Джордж и Джейсън Скот.

— Да, сър! — отвърна той.

— Отдръпни се — нареди командирът, докато седналите на земята войници бързо сглобяваха онова, което носеха — частично демонтирания им гранатомет НЧТГБ.

— Да, сър. Но, полковник, това може да не…

— Млъкни, ефрейтор — прекъсна го полковникът. — Разпитах господин Катцен. Не е казал на терористите нищо за външните способности на РОЦ.

— Ясно — отвърна ефрейторът.

— Грей, Нюмайер — продължи Огъст, — заемете позиция за кръстосан огън срещу РОЦ. Ако стрелят, отвърнете им. Но внимавайте да не засегнете микробуса.

— Да, сър — отвърнаха двамата мъже и застанаха в сенките от двете страни на пещерата. Един от кюрдите изстреля кратък откос срещу редник Нюмайер, който отговори на огъня. Куршумите не засегнаха никого.

Когато редниците Джордж и Скот свършиха, Огъст дълбоко си пое дъх и погледна към тях.

— Трябва да позволим на врага да ни види. Аз тръгвам пръв, вие след мен.

Войниците потвърдиха заповедта. Полковникът извади беретата си от кобура и излезе от сянката край стената. Последван от хората си, бързо се насочи към изхода.

Приментайн погледна часовника си. Оставаха им трийсет секунди да поискат от Хърбърт да върне ракетата. Радистът Иши Хонда приклекна до него.

— Готов ли си, редник? — нервно попита ефрейторът.

— Свързах се с господин Хърбърт — отвърна командосът, — а той има връзка с Белия дом по друга линия. Информирах го. Положението ни му е известно.

Приментайн вдигна автомата си, готов да подкрепи групата. Но си мислеше за ракетата и за онова, което бойната й глава щеше да направи с всички тях, ако се взривеше.

Когато Огъст излезе на открито, куршуми се врязаха в пода на пещерата. Той се прицели към РОЦ, стреля и продължи напред. Ефрейторът и Мюзикант също стреляха и кюрдите бяха отблъснати. Редниците Джордж и Скот бързо нагласиха гранатомета. Джордж го насочи към микробуса.

Полковникът прибра пистолета си в кобура. Обърна се към РОЦ и вдигна десетте си пръста така, че мъжете на прозорците да го видят.

— Десет! — извика и сви палеца си. — Девет! Осем… седем… шест… пет… четири…

Когато сви палеца на другата си ръка, кюрдите очевидно го разбраха. Двамата отстрани на микробуса се скриха в клисурата. Другите двама изскочиха през вратата и последваха другарите си.

— Грей, Нюмайер, прикривайте ни! — извика Огъст. — «Страйкър», напред! — заповяда той и поведе хората си към РОЦ.

Приментайн остана в пещерата заедно с радиста. Според часовника му оставаха десет секунди. Някой стреля срещу полковника откъм склона. Но той стигна до вратата на микробуса и се шмугна вътре, последван от редниците Мюзикант, Скот и Джордж.

Сърцето на Приментайн силно биеше, докато гледаше часовника си. Оставаха пет секунди.

Огъст се показа на вратата и извика:

— Наш е!

— Хайде! — нареди ефрейторът на Хонда.

— Тук е група Б от „Страйкър“! — каза по телефона редникът. — РОЦ е наш! Повтарям! РОЦ е наш!

Вторник, 08:00

Вашингтон, окръг Колумбия

Всъщност Боб Хърбърт поддържаше връзка с Белия дом по две линии, за да е сигурен, ако едната прекъснеше. Телефонът на бюрото на Марта Макол и клетъчният телефон на инвалидната му количка имаха връзка с кабинета на председателя на Съвета на началник-щабовете. Той използваше клетъчния телефон, докато Марта слушаше по другата линия. Сега двамата бяха сами. Дежурните от нощната смяна си бяха тръгнали, а останалите от дневната се занимаваха с все още изключително напрегнатото положение в Близкия Изток.