Том Клэнси - Бойни действия

Генералът се върна в пещерата. Щеше да спаси Седен по-късно. В момента искаше да види дали може да помогне с нещо в акцията по връщането на РОЦ. Центърът, който бяха поверили под негово командване и който беше загубил.

Докато приближаваше, той се заслуша. Чуха се изстрели, последвани от броенето на полковник Огъст. Пристигна точно когато Иши Хонда съобщаваше в Оперативния център, че РОЦ отново е в техни ръце.

Генералът се притисна до стената. Това бе победа на Огъст и нямаше право да я споделя. Той погледна надолу и се заслуша. Долавяше облекчението в гласовете на командосите, докато група А се отправяше да заеме позиция около микробуса. Чувстваше се почти самотен, макар и не съвсем. Както пишеше италианският поет Павезе: „Човек никога не е съвсем сам на света. В най-лошия случай той е в компанията на момче, младеж, а скоро и на възрастен — човекът, който някога е бил“. Роджърс беше в компанията на войника и мъжа, който бе само допреди ден.

След няколко секунди, които му се сториха цяла вечност, чу, че редникът се свързва с полковник Огъст.

— Сър — бързо каза Хонда, — „Томахоук“ може да удари РОЦ или да се взриви в пещерата след около четирийсет секунди. Съветват ни да потърсим прикритие…

— „Страйкър“, незабавно групиране! — извика полковникът.

Роджърс се затича към тях.

— Полковник, насам!

Огъст го погледна. Генералът вече тичаше по другото разклонение на тунела.

— След генерала! — извика командирът на „Страйкър“. — Иши, предай на група Б да се спусне с пленниците в подножието на склона.

— Да, сър!

Роджърс стигна до килиите в момента, в който чуха басовия рев на носещата се към пещерата ракета. Генералът заповяда на хората да вдигнат решетките и да скочат в ямите. Самият той отвори килията на полковник Седен, за да се увери, че никой няма да го нарани, докато влизат вътре.

Хонда беше последният от командосите, който потърси убежище в една от ямите. Когато редникът приклекна на дъното с ръце над главата, Роджърс отстъпи назад. Застана в края на пещерата, заслушан в усилващия се вой. Изпълни го гордост от сънародниците му, създали „Томахоук“ — резултат от съчетаването на американския интелект, умение, дух и целенасоченост. Същото изпитваше и към РОЦ. И двете машини действаха точно така, както се предвиждаше. Командосите от „Страйкър“ — също, и той се гордееше и с тях. Що се отнасяше до самия него, искаше му се експлозията да го погълне, ако не му оставаше да свърши още нещо.

Стените и подът се разтърсиха. От тавана започнаха да падат парченца скала. Ракетата влезе в пещерата и ниският грохот от двигателя й стана оглушителен.

Стените на централната пещера заблестяха от изхвърления от „Томахоук“ пламък и в следващия миг ракетата избухна. Блясъкът се превърна в бяла светлина, после в червен огън. Ревът събаряше скала и пръст. Роджърс притисна длани до ушите си в безуспешен опит да заглуши звука. Видя как пламъкът обхваща централния коридор. Навсякъде отскачаха, падаха и летяха парчета от ракетата. Големи и малки осколки се блъскаха във входа на тунела и рикошираха от стените. Някои бяха остри като нож. Други представляваха безформена, димяща шлака. Повечето падаха на земята, преди да стигнат до ямите. Един от шрапнелите улучи електрическата крушка и тунелът потъна в мрак. Роджърс бе принуден да залегне с лице към стената, за да запази лицето си от ужасната топлина, която го удряше като юмрук. От високата температура всяко движение, дори дишането му причиняваше болка.

Първо заглъхна ревът, после стихнаха пламъците. Малко по-късно изчезна топлината. Генералът чу, че от ямите се разнася кашлица. Той бавно се изправи и се приближи.

— Има ли ранени?

Последваха отрицателни отговори. Роджърс протегна надолу ръка и издърпа първия войник, когото успя да хване. Беше сержант Грей.

— Помогни на другите — нареди генералът, — после прати група да открие и обезвреди бойната глава. Аз ще се погрижа за РОЦ.

— Струва ми се, че полковник Огъст вече го направи, сър.

— Какво искаш да кажеш? Къде е той?

— Полковникът не дойде с нас — каза сержантът. — Искаше да премести микробуса по-надалеч. Смяташе, че ако „Томахоук“ удари, така ще имаме повече шансове.

Роджърс му каза да помогне на другите да излязат, после се затича към централния коридор. Преди това извади пистолета от колана си, за да не го загуби.

Пещерата се беше съпротивлявала на усилията на военноморския флот на САЩ да я унищожи. Забити в стените и пръснати по пода, все още можеха да се видят тлеещи шрапнели. Картината напомни на генерала за гравюрите на Гюстав Доре 9 9 Пол Гюстав Доре (1832? — 1883) — френски художник и илюстратор. — Б.пр. в Дантевия «Ад». Но пещерата въпреки всичко си оставаше цяла и проходима. Той зави наляво към клисурата, като събра последните си сили, за да стигне при приятеля си.