Том Клэнси - Бойни действия

Роджърс се обърна и застана пред кюрдите. Погледна надолу към мъжа, който седеше най-вляво. Терористът беше в безсъзнание. По гърдите и ръцете му имаше тъмни изгаряния и дишаше с пресекливи хрипове.

— Този човек насочи пистолет към главата на полковник Седен, когато двамата с него попаднахме на засадата. Казва се Ибрахим. Той държеше пистолета, докато спътникът му Хасан гореше полковника с цигара.

— За съжаление — отвърна Мюзикант, — мисля, че Ибрахим няма да може да бъде изправен пред съда за деянията си. Има изгаряния трета степен по гърдите и гърба и вероятно е получил тежки увреждания на дихателната система. Загубил е и много кръв.

Обикновено Роджърс съчувстваше на ранените бойци, независимо от убежденията им. Но този човек бе терорист, а не войник. Всичко, което беше извършил, от взривяването на неукрепен язовир до засадата на РОЦ, като цяло или отчасти бе насочено срещу невъоръжени цивилни. Генералът не изпитваше към него нищо.

Огъст се взираше в очите му.

— Хайде, генерале. Седнете.

— След малко. — Приближи се до следващия мъж. По ръцете, краката и гърдите му имаше червени изгаряния. Той беше в съзнание и с яростен поглед се взираше в небето.

Генералът небрежно посочи към него с пистолета.

— Ами този?

— Той е в най-добро състояние от цялата група — отвърна Мюзикант. — Трябва да е водачът им. Хората го пазят. Получил е изгаряния втора степен и слаб шок. Ще оживее.

Роджърс погледа мъжа за миг, после приклекна до него.

— Това е човекът, който ме изтезаваше — каза.

— Ще го вземем в Щатите заедно с нас — отвърна Огъст. — Ще го изправим пред съда. Няма да му се размине.

Генералът не преставаше да гледа към Сиринер. Кюрдът бе замаян, но в очите му не се четеше разкаяние.

— А когато наистина бъде изправен пред съда — рече той, — ще бъдат отвлечени и екзекутирани американци, работещи в Турция. Или ще бъде взривен американски самолет, летящ за Турция. Или ще хвърлят бомба в компания, която има бизнес там. Процесът и даже присъдата му ще бъдат изпитание за Америка. И знаете ли къде е иронията?

— Не, генерале — предпазливо отвърна Огъст.

— Кюрдите имат законно искане. — Генералът се изправи. — Проблемът е, че процесът ще им даде ежедневна трибуна. Тъй като са потиснати, светът ще приеме тероризма на този човек като разбираем или даже необходим. Това, че е горил с горелка друг мъж и е заплашвал една жена с изнасилване, от садизъм ще се превърне в героична постъпка. Хората ще кажат, че са го подтиквали страданията на народа му.

— Не всички хора — възрази полковникът. — Ние ще се погрижим за това.

— Как? — попита Роджърс. — Не можете да разкриете кои сте.

— Вие ще дадете показания. Ще говорите с пресата. Вие сте герой от войната и имате дар слово.

— Ще кажат, че ние сме си виновни, защото сме ги шпионирали. Че сам съм си изпросил възмездието, като съм убил един от тях в Турция. Ще кажат, че сме унищожили тяхното… как ще го нарекат? Тяхното убежище. Тяхното селско скривалище.

Бръмченето на осемцилиндровия двигател на РОЦ се приближаваше към тях и накрая микробусът се появи на пътя. Огъст застана между Сиринер и генерала и каза:

— По-късно ще поговорим за това, сър. Изпълнихме мисията си. И трябва да сме горди с това.

Роджърс не отговори.

— Добре ли сте?

Той кимна.

Огъст предпазливо отстъпи настрани и включи радиостанцията си.

— Сержант Грей — каза, — готов за включване на брояча.

— Да, сър!

Пистолетът на Роджърс стреля. Полковникът подскочи и се обърна. Голата ръка на генерала беше изпъната почти право надолу. От цевта към немигащите му очи се издигаше дим. Той втренчено гледаше как кръвта на Сиринер бавно изтича от дупката в челото на командира.

Огъст се завъртя и изби пистолета от ръката му. Роджърс не оказа съпротива.

— Твоята мисия свърши, Брет, но не и моята — каза той.

— Какво направи, Майк?

Генералът го погледна.

— Върнах си достойнството.

Когато Огъст пусна ръката му, той спокойно тръгна към пътя. При изстрела останалите от екипа на РОЦ се бяха изправили и гледаха към тях. Сега вече генералът можеше да се усмихне и го направи. Искаше да се извини на Фил Катцен.

С пепелявобледо лице Огъст нареди на Мюзикант да свърши с кюрдите и да се погрижи за полковник Седен веднага щом се качат в микробуса. После подаде пистолета на редник Девон, която гледаше към колегите си от „Страйкър“.

— Сър — припряно каза жената, — нищо не сме видели. Никой от нас. Кюрдът беше убит по време на престрелката.