Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Макар и разсеян, Валез излезе в слънчевия нюйоркски следобед с усмивка на уста. Днес беше ден за плащане, при това на добра сума. След един час щяха да му звъннат на мобилния телефон и да го повикат в пощата на Шесто авеню, където последният му работодател беше оставил на съхранение необработени диаманти на стойност сто хиляди долара. Още преди вечеря той щеше да отскочи до клона на Дойче Банк на Таймс Скуеър, за да заключи скъпоценностите в личния си сейф, където имаше и други трудни за проследяване платежни средства.

— Кафе, черно — промърмори той на продавача в будката на ъгъла. И при него се беше отбивал всеки божи ден от престоя си в Ню Йорк, но също не му знаеше името. В бизнеса на Валез имената означаваха отговорност, а отговорности той си имаше предостатъчно. С имена бяха свързани плащанията, телефонните абонаменти и договорите, които той винаги се беше старал да избягва. Предпочиташе да прави бизнес анонимно, чрез устни договорки или добре замаскирани лични обяви в Интернет изданието на лондонския „Таймс“. В резултат всеки месец получаваше достатъчно поръчки, при това с твърде разнообразна тематика — от проследяване на неверни съпруги и осигуряване на доказателства за бракоразводни дела до чисти убийства.

— Хубава татуировка — подхвърли продавачът, докато прибираше долар и половина за кафето му. Имаше предвид двата ярко оцветени зара, изрисувани върху дясната ръка на редовния клиент. На единия имаше единица със звездичка, а на другия се виждаха три двойки. — Бас държа, че е направена в казармата. Вероятно сте участвали във Войната в Залива, нали?

— Аха — неохотно промърмори Валез и отново млъкна. Куп народ имаше татуировки.

Сирад продължаваше да чука по компютъра, опитвайки се да не обръща внимание на мъжа зад лявото си рамо. Беше свикнала да я зяпат, но този тук я караше да се чувства неудобно. В момента, в който се обърнеше да каже нещо на Бартолъмю, този тип — Джеръми, отместваше очи и се преструваше, че чете списанието в ръцете си. Не я зяпаше с обичайното за повечето мъже сексуално излъчване, а по-скоро така, сякаш се опитваше да си спомни къде се бяха срещали преди. Изглеждаше заинтригуван по-скоро от задачите, които й предстоеше да изпълнява, отколкото от насладата, която евентуално би могла да му достави.

— И така, кога ще ме информирате малко повече? — подхвърли към Бартолъмю тя, щом самолетът престана да набира височина и пое по предначертания си курс. Реши да опипа почвата — ей така, в името на по-пълната информация. От време на време позволяваше на телата им да се докоснат. Отначало се извиняваше, по после престана — давайки му да разбере, че интересът й не е случаен.

— Няма да стане — усмихна се с лека ирония той. — Който е решил да измъкне информация от мен, ще трябва да предложи малко повече от едно хубаво дупе…

Прав е, разбира се, укори се мислено Сирад. Тук стандартните флиртове едва ли биха довели до успех.

— Ами тези двамата отзад? — подхвърли тя, демонстрирайки умерено смущение. — Надявам се, че поне за тях ще можете да ми кажете нещо…

— Чакайте да видим — проточи Бартолъмю. — С единия съм бил колега преди години — този вдясно. Предполагам, че в рамките на броени минути ще глътне две хапчета срещу прилошаване и ще си пусне Нийл Янг на портативния дискмен. Той е човек на навика — онзи, от едно време…

— Какво е ставало в това „едно време“? — направи гримаса Сирад, после се наведе напред и посегна към чантата си. Прекрасно знаеше, че това движение беше достатъчно, за да позволи поглед към деколтето й, и много искаше да види каква реакция ще последва.

— Става въпрос за времето, прекарано в армията — поясни Бартолъмю. — И двамата първо влязохме в казармата, а след това се дипломирахме. Напуснахме едва когато разбрахме, че трябва да направим и малко пари.

— По нищо не личи, че сте избягали много надалеч — отбеляза Сирад и отново улови погледа на Джеръми, закован в профила й.

— А вие? — възползва се от паузата Бартолъмю. — Защо една жена с вашата външност попада на борда на самолет в компанията на трима тесни професионалисти, не знае закъде пътува и какво ще й се случи като стигне там?

— Защото си падам по големите изненади — отвърна тя. — И нещо ми нашепва, че именно вие ми готвите първата…

Разговорът неусетно премина на друга плоскост, далеч от преструвките. И на двамата им беше ясно, че тя няма да издържи дългото пътуване, без да го изстиска докрай.

— Виж к’во ще ти кажа — понижи глас Бартолъмю, зарязал официалностите. — Ако от време на време се навеждаш и ми показваш сутиена си, може да ще стана по-разговорлив и да споделя нещичко за интересното ни пътешествие…