Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Джеръми кимна с глава. Явно тайните на ООЗ се разкриваха в бавна последователност, минавайки през различни настроения и дълго мълчание. Лапна лентичка тютюн и обърна взор към ниските постройки, които стремително се приближаваха. Има си време за приказки, има си време и за мълчаливо съгласие с неизвестното…

Слухът за нахлуването на Елизабет Бийчъм в мъжката съблекалня се разнесе още преди Марселъс Парсънс да приключи с ресането и подсушаването. Въпреки че ведомствената полиция само изпрати Бийчъм до външната врата, поражението й стана факт. За неин лош късмет там дебнеше една особено жлъчна репортерка на „Вашингтон Пост“, дошла да интервюира новия лидер на мнозинството и двама председатели на комисии.

— Добро утро, Елизабет — поздравиха колегите й и това беше горе-долу всичко, което успяха да изрекат. Гледаха я с увиснали ченета и очевидно се питаха защо за бога една сенаторка на САЩ излиза от помещението за почивка на колегите си от противоположния пол под ескорта на двама полицаи.

— Ще разменим ли няколко думи, госпожо сенатор? — подхвърли репортерката. Въпросът й прозвуча по-скоро като съвет — от онези, които учителят дава на непокорните си ученици.

— Нямам какво да ви кажа! — отсече Бийчъм. Лицето на репортерката й беше познато, освен това беше изчела всичките материали в „Пост“, посветени на нейната личност. Без изключение бяха боклук, непроверени слухове и предположения на неназовани източници. — Мисля, че вашите хора написаха достатъчно глупости по мой адрес!

Дръпна рязко ръката си и се освободи от хватката на полицая, след което горчиво поклати глава. Вече беше успяла да изгуби не само достойнството си, но и всякакво уважение. Бяха я изхвърлили от обществото на богопомазаните и дори журналистите го знаеха.

— С удоволствие бих направила един-два коментара — подхвърли тя, докато се отдалечаваше. — Но татко ме е предупредил никога да не участвам в състезание по плюене с хора, които използват мастилото на кило!

Секунди по-късно от съблекалнята излезе и Парсънс, косата му беше все още влажна от сауната. При нормални обстоятелства екипът му щеше да работи най-малко час, за да предложи подходяща медийна стратегия за извличане на максимална полза от създалата се ситуация, но днес обстоятелствата не бяха нормални. Той дръпна репортерката встрани и я запозна в подробности с „непристойната случка“ в съблекалнята, при това без нито веднъж да се усмихне.

— Тази жена има изключително сериозни психически проблеми — завърши с въздишка той. — Винаги съм се смятал за неин близък колега и приятел, но след тази случка просто не знам… Доверието ми в нея е сериозно разклатено.

Слухът си има собствени крака и по тази причина всяко злорадство е излишно.

Малко преди пет следобед от север се появи „Гълфстрийм“ G-IV с регистрационен номер на опашката NA5767. Седнал на пейка в стаята за почивка, Джеръми наблюдаваше кацането му.

— Готов ли си? — попита Хесус, изскочил от вътрешните помещения. Веднага след появата им той се беше затворил в канцеларията на началника.

Джеръми кимна с глава, преметна торбата с провизиите през рамо и го последва навън. Самолетът вече чакаше, поемайки гориво от залепилата се за него цистерна. Стройното му тяло беше боядисано в снежнобяло, със сини и червени линии в предната част. Изглеждаше чисто нов.

— Страхотна машина, особено за военни като нас! — промърмори Джеръми. Взводният командир не отговори, потънал в собствените си мисля. Ръката му се плъзна към джоба на ризата, извади оттам малко зелено тефтерче и започна да набира на клетъчния телефон цифрите, записани в него. Но апаратчето избипка два пъти и утихна.

— Мамка му! — изруга Хесус. — Носиш ли си мобилния?

Джеръми му подаде новия си телефон, получен само две седмици по-рано. Подобно на повечето подразделения на ФБР, те също изваждаха от употреба старите си кодирани „Мотороли“ и преминаваха на марката „Некстел“. Новите апарати струваха доста по-малко, бяха по-леки и имаха по-голям обхват, а на всичкото отгоре бяха оборудвани с пейджинг функция. Голяма част от агентите псуваха, че с тях началството ще може да ги контролира още по-плътно.

— Ще се видим в самолета — подхвърли Хесус и тръгна надясно, отдалечавайки се от електромагнитното поле на захранващите генератори. Джеръми кимна на хората, обслужващи цистерната с гориво, бързо огледа машината и се насочи към стълбичката, залепена за фюзелажа.