Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Сирад отметна глава и се изсмя.

— Тези момчета отзад са частни предприемачи — започна Бартолъмю. — Съветвам те да стоиш по-далеч от тях.

Интересът й моментално се повиши, точно според очакванията му.

— Ами ако покажа сутиена си на тоя Джеръми отзад? — прошепна тя. — Може би той ще ми каже това, което искам да знам…

— Съмнявам се — поклати глава Бартолъмю и замълча за момент, за да се наслади на аромата на кожата й. — Мисля, че знае точно толкова, колкото и ти…

Траск използва личния си ключ, за да отвори вратата на апартамент 12Д — уютно обзаведено двустайно жилище, което компанията беше купила преди години с помощта на офшорна фирма за внос и износ. Основното му предназначение беше да осигурява престоя на външни клиенти с по-специални интереси. Но днес щеше да бъде използвано за съвсем други цели.

— Хей? — подвикна той.

— Т-т-тук в-вътре — обади се мъжки глас. Траск се насочи към първата спалня, където проектният инженер на „Невю“ се трудеше над някакъв странен уред с големината на видеокамера. Във въздуха се стелеше дебел пласт цигарен дим, чаршафите лежаха на пода в безформена купчина, а телевизорът дънеше с пълна сила нашумяло рап парче.

Без да обръща внимание на всичко това, Траск се насочи право към масата и се наведе над уреда.

— Значи ето какво било — промърмори той. По подобие на повечето опасни оръжия и това тук изглеждаше абсолютно невинно.

— Цяла г-година от ж-живота ми отиде з-за т-тая к-красавица, ч-човече — с достойнство поясни Марти, смачка поредната цигара върху перваза на прозореца и захвърли фаса в ъгъла. — Т-тя е м-малкото м-ми ангелче!

— Представях си я по-голяма — промърмори Траск.

— К-кутията с-съдържа с-само м-мернкка и нищо п-повече — успокои го Марти. — Останалото с-се побира в к-клетчен т-телефон — т-точно според с-спесификациите… — Затегна едно кръстато винтче с отвертката и изпусна гъст облак дим над главата си: — М-можеш да я с-скриеш и в г-гащите си, с-стига да искаш…

— Много добре — кимна Траск и внимателно взе в ръце малката черна кутийка. Все още не можеше да повярва, че звукът умее да убива. Видя демонстрацията, разбира се, но това все пак беше полеви тест. Използването на подобно оръжие в реалния живот е съвсем друга работа.

— Сигурен ли си, че ще работи с нашите телефони?

— Абсолютно, з-защото с-става въпрос за ф-физиката — отвърна Марти. — Р-размерът м-може да има з-значение в леглото, н-но не и т-тук!

— И е напълно безшумна, така ли? В пустинята не чух нищо, но там бяхме зад блиндирано стъкло, а и хеликоптерът заглушаваше всякакви странични звуци… Сигурен ли си, че машинката няма да прозвучи странно, да речем на някоя оживена улица?

— Н-никакъв звук, в-въобще! — отсече Марти, дръпна апаратчето от ръцете на Траск и започна да го върти между пръстите си. — Освен ако м-мишената н-не си ти! М-мощността му е п-променлива — т-точно като на д-домашна уредба. П-пуснеш ли го т-тихо, н-няма да т-тормозиш с-съседите. Издъниш ли го о-обаче, с-става наистина с-страшно!

Траск предпочете да се въздържи от коментар.

Марти довърши работата си и започна да събира пръснатите по масата инструменти. Запали нов фас, пресуши остатъка от безалкохолно в чашата си и огледа стаята, да не би да е забравил нещо. После каза сбогом на рапъра и изключи телевизора.

— Ж-желая ви к-късмет! — обяви той, огледа се за последен път и тръгна към вратата. Много му се искаше апаратчето, което току-що предаде, да носи някакви отличителни белези, да има марка или сериен номер, свързани с името му. Изобщо нещо, което да го посочи като автор на това изключително изобретение. Но анонимността е задължителна, когато става въпрос за секретни проекти. В историята са останали имена като Колт и Сикорски, но гениите, създали истински страшните оръжия, ще останат завинаги забулени в тайна.

— Ето, вземи — промърмори Хесус, когато самолетът достигна височина от 10000 метра и носът му зае хоризонтално положение. — Това е идентификационният ти пакет.

Извади от раницата си плик от кафява хартия и го подаде през пътеката. Вътре Джеръми откри паспорт, две кредитни карти, шофьорска книжка от Уисконсин и още няколко типични за всеки мъжки портфейл документи — от карта за веригата видеотеки „Блокбастър“ до служебен пропуск от фирмата „Арсин Ойл“. Под пластмасовото покритие беше изписано името Брайън Кембъл, родом от Тълса, Оклахома. Хубаво име, рече си той, спомнил си, че майка му беше шотландка.

— Провери дали няма несъответствия — обади се Хесус и отвори подобен плик в скута си.