Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Ало — промърмори той в апаратчето — Валез. — Функцията идентифициране на обаждането беше изключена, но той отлично знаеше кой се обажда.

— Къде си? — пожела да узнае мъжки глас.

— Сигурен съм, че знаеш къде — отвърна Валез и изви врат нагоре, към фасадите на подредените по Пето авеню небостъргачи. Знаеше, че са там и го наблюдават. Знаеше го с абсолютна сигурност.

— Има малка промяна в плана — добави гласът. — Продължавай на изток, но на ъгъла с Пето ще завиеш на север, до пресечката с Четиридесет и шеста. На ъгъла чака такси, номерът му е 6N76. Парите ти са в багажника.

Върху лицето на Валез разцъфна усмивка, която той дори не се опита да скрие. Някои дни просто са по-добри от други, но най-добри неизменно са дните на заплащането. Прекоси уличното платно по петите на русокосата красавица, която след още няколко метра зави наляво и се насочи към тълпата, струпала се пред книжарницата на „Барнс и Ноубълс“. Хората се бяха наредили на опашка и търпеливо чакаха — вероятно поредната знаменитост на литературния небосклон.

К’во пък толкоз, рече си Валез и продължи да крачи след жената към книжарницата. Разполагаше с още няколко свободни минути и не беше зле да си купи някое добро четиво…

— Още ли сме в Нюфаундленд? — попита Джеръми, опитвайки се да разтърка слепените си от хапчето очи. Преминаваха през въздушен фронт и той се събуди от подскачането на самолета.

— О, вече бяхме там — отвърна Хесус. Ако Джеръми беше буден, той несъмнено би се възхитил на двукилометровата писта, изсечена направо в масивния ледник, простиращ се чак до Полярния кръг. Вероятно би харесал и току-що изпечените, сладкиши, които според цветните каталози се предлагат денонощно на презокеанските полети. Но всичко това беше останало на хиляди километри назад.

Обърна се към илюминатора. Самолетът се снижаваше сред гъсти облаци, обливан от струите на проливен дъжд.

— Господи, тая гадост, дето я наричаш амбиен, наистина упойва здравата! — промърмори той. Върху скъпия тапет на стената тъмнееше засъхнала слюнка — там се беше опирала главата му. Стрелна с поглед младата жена, за да провери дали е забелязала това, но тя също спеше. — И тъй, ще ми кажеш ли най-сетне каква е задачата, или да започвам да гадая?

Хесус се усмихна, за пръв път от началото на полета.

— Извинявай, но никой не получава подробна информация за тези операции. Всичко е засекретено…

Рязък порив на вятъра лашна машината наляво, после корпусът пропадна и се върна в обратна посока. Раниците изпопадаха на пода, а очите на Джеръми най-сетне се отвориха, при това доста широко. Хесус изобщо не обърна внимание на турбуленцията.

— Става въпрос за операция на Агенцията — промърмори той. — Работил ли си някога за тях?

— Малко — отвърна с преднамерена небрежност Джеръми, опитвайки се да не изглежда съвсем новобранец.

— Един от техните хора е засякъл копелето, организирало взривяването на кораба „Коул“ през 2000 г. А ние отиваме да го пипнем.

— Ще го позная ли? — попита Джеръми, който дълго време беше изучавал физиономиите на двадесетте най-търсени от ФБР нарушители на закона.

— Не, защото е оперативен командир от средно ниво. Саудитец на име Асам Алал-Бин.

— Кой още идва с нас? — зададе следващия си въпрос Джеръми. Един от четиримата пътници в салона решително не ставаше за стрелец. Пуерториканската операция не изглеждаше толкова сложна, но въпреки това изпратиха целия екип.

— Това е операция на Агенцията — повтори Хесус. — А ние отиваме само за финалния купон.

— Какво има в Шанън?

— Керосин — отвърна Хесус и отново разтвори бележника си. — Кацаме за зареждане и веднага излитаме. Следващата спирка е Люксембург, а после Дубай. Оттам ще се прехвърлим на редовен полет, след което ни предстои проникване в Йемен.

— Проникване ли?

Участниците в операции по прибирането на престъпници често се оплакваха, че по-голямата част от времето си прекарвали в спане и четене на книги. Два дебели романа плюс една седмица запек, кълняха те. В много случаи страната — домакин ги молеше да пристигнат час по-скоро, за да я отърват от предварително окованите във вериги престъпници.

— Надявам се, че ще харесаш пустинята, защото въпросният задник едва ли ще ни чака на летището — сякаш отгатна мислите му Хесус. — Понесен от бурята, самолетът продължаваше да подскача. Дъждът обливаше илюминаторите и пречеше да видят пистата под тях. — Остана ли ти тютюн за дъвчене?