Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Ще ми кажеш ли къде отиваме? — попита Джеръми, след като излязоха през задния вход на ООЗ и поеха по шосе 234, което водеше към „Манасас“. Движение почти липсваше, горещата пепелявосива пелена се беше разкъсала и на нейно място се настани един от невероятно хубавите дни на вирджинското лято. Въпросът прозвуча съвсем логично, особено предвид факта, че не беше предупредил Каролайн за неочакваното закъснение за вечеря.

— Съжалявам, но нещата се развиха толкова бързо, че самият аз не съм запознат с подробностите — отвърна с въздишка Хесус и въпреки двойната непресечена линия задмина един трактор с ремарке. Скоростомерът показваше близо сто и двадесет и продължаваше да се покачва. Вероятно по тази причина тежката машина се прибра в платното си с цената на доста силно разклащане. — Става въпрос за предаване с участието на Агенцията.

Предаване? Джеръми се учуди. Беше чувал за подобни операции, но не знаеше никакви подробности. Обикновено ставаше въпрос за светкавични прехвърляния в чужбина, за да бъде прибран някой важен беглец, терорист или политически лидер — всеки, който е достатъчно лош и достатъчно политически опасен, за да му се издаде заповед за арест и искане за екстрадиция. Снимки на такива нищо неподозиращи бегълци висят на всяка крачка по коридорите на ООЗ, всички без изключение са хора, които наивно са се надявали да намерят закрила в страните от Третия свят.

Джеръми беше чел за „предавания“, които често са чиста проба отвличания, още преди да постъпи на работа във ФБР. Преди близо двадесет години правителството бе тръгнало по следите на Фауаз Юнис — либийски похитител на заложници, впоследствие преквалифицирал се в наркодилър. Агентки под прикритие с хубав тен и дълбоко изрязани бикини го подмамили да се качи на десетметрова яхта за чаша шампанско, но лодката незабелязано се озовала в международни води. И докато Юнис купонясвал на горната палуба с красивите си компаньонки, от морските дълбини изскочили леководолазите на ООЗ, които за секунди го прехвърлили на бърз катер — от онези, които използват контрабандистите на цигари, и го доставили на борда на чакащия наблизо самолетоносач. След рекордно дълъг полет без междинно кацане престъпникът бил предаден на американските правоохранителни органи.

ООЗ е извършил доста подобни операции. Имало е и периоди, когато това е била единствената работа, която му се възлагала. Като правило отвличанията в чужбина се вършат тихо и без много шум, далеч извън обхвата на радарите, използвани от различните подкомисии на американския Конгрес. Командосите на ООЗ са прибрали доста хора, които минават за заклети врагове на САЩ — Рамзи Юсуф, Мир Амал Канзи, Рамзи Биналшиб, Халид Шейх Мохамед и други — към четиридесетима, „осигурени“ главно след 11 септември.

— Операция в чужбина? — попита на глас Джеръми.

— Ще ти връча точната заповед, след като излетим — отвърна Хесус.

— Европа? Близкият изток? — не мирясваше Джеръми. По принцип беше свикнал с обичайната практика в ООЗ, според която операциите се обсъждаха предварително и в най-големи детайли.

— Задаваш страшно много въпроси за един шибан новак! — изръмжа взводният му командир, после скочи на спирачките с такава сила, че Джеръми почти размаза физиономията си в арматурното табло. Миг по-късно се оказа, че не го е направил нарочно, а просто завива по един от преките пътища за летището. — Виж какво, нещата са организирани по този начин и толкоз. В един момент се обажда някой от началниците, в следващия вече си на борда на самолета. Летиш двайсет и четири часа нонстоп, опрял пушката си в челото на някакъв задник, а група абсолютно непознати хора се опитват да го накарат да говори… После изведнъж кацаш на непознато летище и твоят човек изчезва в някой „Събърбън“ със затъмнени стъкла. Не е като ядрена физика, но на практика се явява най-скъпото гледане на бебета в света…

Хесус замълча, очевидно уморен от приказки. Челото му се беше сбърчило под натиска на това, което Джеръми определи като извънредно силен стрес.

— Имаш ли нещо за дъвчене? — попита след малко той.

Джеръми бръкна в джоба си и извади кутия „Ливай Гарет“. Според Каролайн този навик бе отвратителен, но бавното и ритмично движение на челюстите му помагаше да се съсредоточи. Половината от членовете на отряда дъвчеха тютюн.

— Наслаждавай се на пътуването, Уолър — посъветва го Хесус. — А мисията си е мисия…

Големият форд подскочи през двойната железопътна линия, прекосявайки я със скорост, два пъти по-висока от позволената.