Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Ще бъде страхотно — отвърна Джеръми. — Но хич не ми се иска да мисля, че мога да получа някой куршум в гърдите, охранявайки поредната марионетка от Третия свят! — Отвори вратата и излезе навън, под ярките лъчи на слънцето. Стоакровият периметър на стрелбището се простираше пред тях, граничещ в далечината с вековните гори на Вирджиния.

— Аз също не планирам да поема куршум, предназначен за друг — кимна Лотшпайх. — Ако Държавният департамент си свърши работата както трябва, нашият вътрешен периметър ще бъде просто допълнителна изолация. Освен това, изпълнен съм с нетърпение да видя Кемп Пиъри. Чувал съм, че там имат страхотен полигон…

Фриц свали калъфа с пушката „Халибъртън“ от задната седалка, същото правеха и останалите снайперисти от ООЗ наоколо.

— Така е — отвърна Джеръми. — Можело да се стреля дори от кола. Отлично място за загрявка преди охраната на разни важни персони… — После се зае със собственото си оборудване, без да обръща внимание на множеството коли, които нахлуваха на паркинга. Вдигна глава едва когато до тях спря автомобил с издънена докрай стереоуредба.

— Хей, какво става, по дяволите?

Лангдън изскочи от огромния си форд „Експедишън“ със затъмнени стъкла и масивна броня. Вратите му буквално се тресяха от децибелите.

— „Керфор“ — поклати глава Лотшпайх.

— Какво?! — извика Джеръми, почти оглушал от индустриалния метъл.

— „Керфор“ е немска група, в която се е влюбил по време на последната си мисия в чужбина. И оттогава насам слуша само нея.

Джеръми свали калъфа от пушката и извърна глава към Лангдън, който барабанеше по волана в такт с оглушителната музика и гледаше на кръв.

— Слава богу, че е от нашия отбор — промърмори той. Лангдън се беше присъединил към ООЗ преди две години, представяйки една наистина внушителна биография — диплома по право от Университета „Нортуестърн“ и трето място в класацията на двете национални федерации по стрелба. Напоследък се носеха слухове, че се е отдал прекалено сериозно на борбата с тероризма и нищо друго не го интересува.

— Прав си — кимна Лотшпайх, лапна любимия си ментов бонбон и издърпа раница в защитен цвят от задната седалка. След това разтвори ципа й внимателно огледа съдържанието й — последна проверка преди стрелбата. Оборудването беше стандартно и включваше мека торбичка за опора на приклада, прибор за засичане на целта, термоплащ в защитна окраска и 100 броя халосни патрони федерален калибър 168. Това беше оборудването, което носеха повечето снайперисти.

— Бил ли си за по-продължително време в Ню Йорк? — попита Лотшпайх, докато двамата крачеха към бетонния стрелкови комплекс, извисил се над 300-метровото разстояние, определено за стрелба с пушка.

— Ходил съм два пъти, още докато бях в колежа — отвърна Джеръми, избра едно място в средата на рубежа и започна да разставя екипировката си. Разгъна плаща, хвърли настрани калъфа на пушката и опъна крачетата на триножника. Заемането на позиция приключи, след като насочи дулото към мишените. През цялото време затворът беше издърпан назад — за да се вижда, че оръжието не е заредено. — Но докато трае срещата на високо равнище, едва ли ще имаме време да разглеждаме забележителностите…

Лангдън се появи в момента, в който Джеръми приключи с подготовката за стрелба. Зае най-доброто от свободните места — това до Лотшпайх, изпреварвайки поне дузина колеги от ООЗ, които също бързаха натам. Учението започваше точно в девет и хората се притесняваха да не закъснеят.

— Ще се обзалагаме ли? — подхвърли Джеръми, отвори кутия с муниции и положи двата патронодържателя от червена пластмаса на педя от затвора.

— Предлагам обичайния залог — отвърна Лотшпайх. Още на курса по снайперизъм бяха започнали да залагат по долар на всяко учение. Джеръми водеше с около четиридесет кинта.

— Моля, заемете местата си — прозвуча гласът на началника на стрелбището, настанен в контролната кула. Джеръми намести приклада на рамото си и докосна спусъка с пръст. Насочи далекомера си към дърво в дъното на полигона и започна бавно да сканира местността. В миг сред храсталаците изскочиха зелени пластмасови мишени, направени така, че да изглеждат като китайски войници. Триизмерните фигурки тичаха напред-назад, стрелваха се наляво и надясно, все едно играеха хокей на трева. Джеръми присви очи и натисна спусъка. Изстрелът му се сля с тези на останалите снайперисти, наоколо затрещя вихърът на гръмотевична буря.