Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Изобщо не разбирам деликатната същност на проекта „Куантис“! — отряза го Сирад. — И на практика почти не съм запозната с него! — Очите го фиксираха с достатъчно настойчивост, за да го накарат да се почувства неудобно. — Макар че лично ме избра за тази задача, Джордън Мичъл не ме запозна дори с най-общите положения на проекта. Как според вас да си върша работата, без да зная каква всъщност е тя?

Германецът я гледаше с дълбока омраза. Ненавиждаше физическата й красота, ненавиждаше начина, по който я използваше да манипулира мъжете.

— Ако имате някакви оплаквания, най-добре се качете горе и ги изразете лично пред шефа — кисело подхвърли той. — Господин Мичъл положително няма да се затрудни с евентуалния ви заместник, след като тази задача ви безпокои толкова много! Кандидати колкото щеш!

Тя му хвърли отровен поглед и драматично сложи ръце на кръста си.

— А на вас какво ви става, по дяволите? — попита. — Фактът, че Джордън Мичъл ми поверява управлението на този проект, би трябвало да означава, че ми има доверие!

— Ще бъдете информирана в Дубай — повтори Дитер. — А по въпроса за доверието ще ви кажа следното: за мен вие сте една средно способна чиновничка, която прекалено много залага на стегнатото си задниче! Предупредих господин Мичъл, че сте неподходяща за тази мисия, но той беше на друго мнение.

Изправи се и бавно тръгна към вратата, очевидно с намерението да прекрати разговора.

— В личен план не приемам неговото решение, но се примирявам в името на крайния успех — добави той. — Вие издържахте тестовете със стриптийза и детектора на лъжата, благодарение на които вратата се отвори пред вас. Но доверието е нещо съвсем различно. Него трябва да заслужите…

Сирад го гледаше втренчено, опитвайки се да определи до каква степен да се ангажира в този проблем. Беше ясно, че Дитер знае повече от нея за предстоящото пътуване. Хох също. Ролята й в „Бордърс Атлантик“ беше претърпяла внезапна промяна и тя трябваше да разбере защо.

— Аз не съм врагът, Дитер — промълви тя, обръщайки се към вратата. Надяваше се думите й да стигнат до Мичъл; който беше натъпкал цялата сграда с микрофони. — Ако наистина искате да разгърнем пълния потенциал на проекта „Куантис“, трябва да приемете този факт.

— Не закъснявайте — предупреди я Дитер. — Самолетът няма да ви чака и спокойно ще излети без вас!

Сирад спря на крачка от вратата. Лесно би могла да го репликира, но вече беше казала достатъчно. Задълбочаването на конфликта с този човек би означавало повече трудности на оперативно ниво.

— Госпожо сенатор! Моля ви, не бива да влизате там!

Човекът, който обслужваше сауната на Сената, благоразумно се дръпна встрани и пропусна Елизабет Бийчъм. На вратата нямаше табела, че помещението е само за мъже, просто защото мъжкият клуб отказваше да признае факта, че вече от тридесет години насам в горната камара работят и жени, които също би трябвало да имат своя отделна съблекалня.

— Марселъс! — заплашително извика тя. В късния следобед на петъчния ден съблекалнята беше почти празна, но лицата на неколцината мъже там станаха бели като сняг, станали свидетели на щурма на Бийчъм. Тя от своя страна беше принудена да извика Парсънс по име, просто защото нещо дълбоко в нея не й позволяваше да го нарича сенатор.

— Елизабет, не можеш да влизаш тук! — изрази протеста си републиканецът от Мейн Бъртрам Матърс, изправен пред огледалото със самобръсначка в ръка. Каза го така, сякаш искаше да прогони ловджийско куче, поело следата на плячката си.

— Къде е той? — извика Елизабет, сигурна, че тук няма много места за криене.

— В сауната — отвърна друг от колегите й. Двама сенатори надникнаха изпод душа, явно озадачени от репликите, разменени на висок глас. Зърнали насочилата се към тях Бийчъм, те решиха, че тази жена в крайна сметка си е изгубила акъла.

— Марселъс! Знам, че си вътре!

Преодоля дългия коридор, насечен от боксовете с душове зави наляво и рязко отвори вратата на облицованата с бели плочки сауна. От отвора бликна бяла пара, която светкавично сведе видимостта до няколко сантиметра.

— Марселъс, мръсник такъв! Вътре ли си?

— Затвори тази врата, Бетси — отговори един слаб глас. — Изпускаш цялата топлина!

Тя влезе вътре и се насочи към етажираните нарове. На най-горния от тях се беше излегнал Парсънс, по-гол от гол охлюв.

— Може би си въобразяваш, че това ще ти се размине, но аз съм тук, за да ти докажа противното! — изръмжа задавена от ярост Бийчъм. Не стана ясно дали главата й се върти от гняв, или от горещата пара.