Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Някой да ми е виждал енвегето? — попита Джеръми, изправил се на прага на склада. Инструкторът беше обявил упражнение по нощна стрелба, за която Джеръми се нуждаеше от високотехнологичното оптическо съоръжение. Без него нямаше как да изпробва новия инфрачервен лазер на снайпера си. — Вчера го оставих в шкафчето си, а днес вече го няма…

— О, забравих да ти кажа — сепнато го погледна Кокс. — Бъки го взе, още снощи… Неговото се повредило.

— Снощи ли? — вдигна вежди Джеръми. Беше принуден да крещи, тъй като от съседната стая на екип „Ехо“ долиташе „Добре дошли в джунглата“, издъненото докрай парче на „Гънс енд Роузис“. — Какво е имало снощи?

— Малко бракониерство — подхвърли многозначително Лотшпайх.

Джеръми поклати глава. Бъки обичаше да убива животни — елени, мечки, диви прасета. Изобщо всичко, което ходи на четири крака и има козина. Често се хвалеше, че отдавна не е давал пари за месо.

— Искаш да кажеш, че върши престъпление! — язвително подхвърли Кокс, който беше заклет вегетарианец и привърженик на „Грийн Пийс“. Броните на хондата му с повишена проходимост бяха облепени със съответните стикери. — Доколкото ми е известно, законите на щата Вирджиния забраняват нощната стрелба по диви животни…

— Хей, пак ли си на вълна милосърдие? — подхвърли току-що пристигналият Тайни, който хвърли сака си на една лавица, затрупана с черни торби с оборудване. — Човекът трябва да яде!

— Не съм на никаква вълна! — раздразнено отсече Кокс. — Но не приемам убийството на диви животни. Има хора, които наистина си заслужават боя, но какво са виновни беззащитните животни, избивани посред нощ от някакви типове със супермодерни оръжия?

— Виновни са! — намеси се в разговора Бъки. — След като са толкова вкусни на скара, значи са виновни. И не започвай пак с тези глупости за защита на животните, Кокс. — Подхвърли на Джеръми прибора за нощно виждане и с усмивка добави: — Откъде, мислиш, се е взела кожата за ботите ти?

— А ти защо винаги се правиш на такъв задник? — предизвикателно се обади Тайни. Със своите метър и седемдесет той беше най-ниският оператор в ООЗ, но компенсираше с изключителната си агресивност.

— Задник ли? — усмихна се Кокс. — За тая приказка май заслужаваш да те сритам в задника!

— Хайде да видим! — извика Тайни, скочи и го притисна към стената. Тук съперничеството никога не стихваше.

— Хей, хей! — изправи се между двамата Лотшпайх. — Спрете тези глупости! Искам да разбера как се е представил…

— Елен мъжкар от четиристотин и трийсет метра — отвърна Бъки и подхвърли към Кокс един доста голям стек, увит в прозрачна торбичка за фризер.

— Каква е тая гадост! — дръпна се като опарен Кокс.

— Четиристотин и трийсет, през нощта! Няма начин! — отсече Тайни. Той се гордееше, че е най-добрият нощен снайперист, въпреки всекидневните опити на Джери да го свали от пиедестала. — Приборите за нощно виждане действат до двеста!

— Червата му още са там, можеш да провериш — отвърна Бъки. — Което означава, че за момента аз съм човекът, по когото трябва да се равнявате!

Пристъпи към пространството между два високи шкафа и изписа името си върху начертаната на ръка таблица. Нощните снайперисти се обзалагаха на какво ли не — от всекидневните състезания по точна стрелба до това, колко пъти Мейсън ще изплюе тютюн за дъвчене по време на сутрешния развод. Последното състезание беше класическо и в него участваха всички снайперисти. Целта беше да се постигне точен изстрел от максимално разстояние, при максимално трудни условия. Правилата се изчерпваха с една-единствена точка: преди стрелбата мишената да е жива, а след нея — мъртва. После участниците сами решаваха кой е произвел най-майсторския и най-труден изстрел, прилагайки по най-категоричен начин уменията си да убива…

— Уолър, май си вън от играта — обяви Лотшпайх. Той отговаряше за таблицата и имаше последната дума.

— Много добре — кимна Джеръми, докато проверяваше партидния номер на кутия амуниции, калибър 308. — И без това не исках да съм на върха.

Името му беше включено в списъка след стрелбата в Пуерто Рико, която отговаряше на всички критерии, с изключение на добрия вкус. Джеръми неволно потръпна при мисълта, че Съветът за професионална отговорност би могъл да разбере за първото му място в традиционното вътрешно състезание, получено благодарение на факта, че е убил човек.

— Моля, залагайте! — обади се Лотшпайх. Наддаването стартираше със залог от десет долара, а при появата на ново име в списъка се добавяха още пет. Онзи, който се окажеше на върха на класацията в края на тренировъчния период — до който оставаха само две седмици — печелеше джакпота от 125 долара.