Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Сирад бързо прерови чекмеджетата в спалнята на Хамид. Чорапите в първото, боксерките в следващото. Пуловери и пижами в третото. Пижами? Тя вдигна вежди, леко поклащайки глава. Този човек е на четиридесет и една и живее сам. За какво, по дяволите, са му притрябвали пижами?

Кутия на тоалетната му масичка съдържаше три ръчни часовника: хронометър IWC, „Патек Филип“, който тя вече познаваше от Атланта, и един „Картие“, модел „Танк Америкън“, изработен от 18-каратово злато. Вътре имаше и няколко комплекта скъпи копчета за ръкавели, пръстен с монограм и нещо, което приличаше на значка с инициалите на някакво братство.

— Къде си се скрил, по дяволите? — прошепна Сирад. Продължаваше да действа бързо и за нула време претършува гардероба, нощните шкафчета и чекмеджетата на старинния скрин. Нищо. Едва тогава забеляза сакото му, преметнато върху облегалката на богато гравирано кресло. Ръката й се плъзна към вътрешния му джоб и се появи обратно с джобен компютър марка „Палм Пайлът“. При предишните им срещи го беше виждала в ръцете на Хамид, стараейки се да запомни поне част от кода за достъп.

— Сезам, отвори се — заповяда с усмивка тя, натискайки бутона за включване. После извади от чантичката си някакво устройство, което наподобяваше любителски МР-3 плейър и ловко го свърза с компютъра на Хамид. Във вътрешността на тази машинка се криеше един софтуер, който представляваше истинска революция в извличането и декодирането на данни от електронни устройства — същият, който Хох й беше връчил в Атланта. Беше разработен от научноизследователската лаборатория по електроника на ФБР в Куонтико, Вирджиния, после проектът се прехвърли към Националната агенция по сигурността в Хюстън. Благодарение на уникалните си качества, усъвършенстваният вариант на апарата бе в състояние да възстанови абсолютно всеки удар по клавиатурата на даден компютър, независимо кога е направен. Ако имаха представа за този нов „Голям брат“, защитниците на гражданските свободи със сигурност щяха да нададат вой до небето, но подобно на повечето секретни разработки след 11 септември, тази технология така и не се появи в научните публикации.

Сирад работеше бързо, спирайки само колкото да смъкне блузката и полата си. Не искаше да бъде изненадана, в случай че Хамид реши да се отбие да види какво прави. Гледката на съблазнителната й фигура, останала само по сутиен й гащички, със сигурност щеше да го разсее достатъчно дълго, позволявайки й да прикрие истинските си намерения.

— Чаках те — щеше да прошепне, приближавайки се към него. Много хора не биха разбрали защо го прави, помисли си тя. Не биха видели смисъла в изграждането на една връзка, която на по-късен етап ще се компрометира сама, нито пък в секса с човек, от когото иска да черпи информация. Разбира се, повечето хора водят незначителен и егоистичен живот, без никаква представа за това, което ги пази и закриля. Няма нищо лошо в това, сексът да ми помага на работата, каза си тя. В случая той беше оръдие на труда, като всички други. В един или друг момент всяка жена го използва по този начин.

Сирад отвори устройството, което Хох й беше оставил в хотелската стая на „Четири сезона“. Натисна два бутона един след друг и то тихо забуча. Миниатюрният диск във вътрешността му задейства програма, създадена специално за преодоляване на електронни пароли и други защити срещу непозволен достъп. След броени минути устройството щеше да й осигури достъп до всеки файл и имейл в системата на Хамид, щеше да регистрира всяка трансакция, банков превод или заверка на сметките му, щеше да проникне във всички компютри, с които е бил във връзка, осигурявайки в реално време проследяването на всички уеб комуникации.

— Хайде, бебче — промърмори тя, давайки си сметка, че съвсем скоро ще владее този мъж с помощта на средства, които са далеч по-могъщи от секса. — Превърни ме в звезда!

Отпусна се в близкото кресло с двойна тапицерия и зачака машинката да приключи с магическата си дейност. Понякога тази работа я възбуждаше толкова много, че й се налагаше да седне, за да не загуби равновесие.

Мичъл се прибра у дома след поредната вечеря за набиране на средства в „Кенеди Сентър“ и с изненада установи, че Траск го чака в библиотеката. С изненада, защото неговият личен асистент често работеше до малките часове на нощта, но никога не се появяваше без предварителна уговорка.

— Сирад е тук, в Ню Йорк — обяви той и започна да крачи напред-назад под прозорците — точно както го правеше Мичъл. — Отседнала е у Хамид.