Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Разбира се — кимна сенатор Бийчъм, макар че не й стана ясно защо тази Рут беше настояла да се срещнат на толкова публично място. Пусна петдоларова банкнота на масата и последва жената, която беше тръгнала към мустанг последен модел.

— Сега вече можем да говорим — въздъхна Рут в момента, в който затръшнаха вратите. Запали двигателя и подкара по Принс Уилям Паркуей. — Предлагам да прескочим формалностите и да минем върху същността на въпроса. И двете знаем, че вас ви прецакват, а аз разполагам с нещо, което може да ви помогне…

— Добре — кимна Бийчъм, която до този момент твърдо се беше придържала към правилото за слушане. — Какво е то?

Рут извади от чантичката си една микрокасета — от онези, които се въртяха в телефонния секретар на Бийчъм.

— Какво има на нея?

— Това не трябва да се случва, сенаторе — отвърна Рут, погледна в огледалото и зави в тясна уличка, от двете страни, на която имаше типови двуетажни къщи. — Хората се опитват да ви изпратят послание, с което да ви внушат, че вече не притежавате власт, че е време да се оттеглите…

— Власт ли? Какво общо с властта има всичко това? В един момент пред вратата ми са Тим Ръсърт и Дан Радър, които молят за интервюта, а в следващия пътувам в района на северна Вирджиния с една напълно непозната жена, която иска отговори… Къде тук виждате проклетата власт?

Рут й подаде касетата, но Бийчъм не посегна да я вземе.

— През последните две години светът претърпя огромна промяна — промълви по-младата жена. — На войната вече не се гледа както преди. Разбирате ли какво имам предвид?

— Коя сте вие?

— Може и да не повярвате, но аз съм на ваша страна. Не искам да ви наранят…

Жената отново направи ляв завой.

— Какво означава това? — втренчи се в нея Бийчъм.

— От името на хората, които ви обичат, аз ви моля да напуснете поста председател на Комисията по разузнаването и да се откажете от президентската надпревара. Войната срещу тероризма поема в нова посока, но много хора са на мнение, че вие ще се противопоставите на тези тенденции. Ако откажете да излезете от играта, те ще го направят вместо вас!

Бийчъм поклати глава.

— Вземете я — добави жената и тикна касетата в ръката й. — Тя ще ви помогне да си промените решението.

Бийчъм пое касетата и със същото движение я изхвърли през прозореца. Тази жена очевидно беше на страната на хората, които страшно много искат да я наранят. Записът върху тази касета нямаше да й донесе никаква полза.

— Парсънс, нали? — процеди през зъби тя подозрението, което я беше обзело още от началото на тази странна среща. — Кажете на този жалък страхливец, че няма да се предам толкова лесно. В този град нещата никога не остават в тайна. Ще се бия с него и ще го победя!

— Съжалявам, че мислите така — отвърна Рут, натисна спирачките и отби в банкета. Нещо проблесна в страничното огледало и Бийчъм се обърна тъкмо навреме, за да види как зад тях спира полицейски автомобил без отличителни знаци. — Мислех ви за по-умна…

— Какво правите, за Бога? — попита Бийчъм.

Рут изключи мотора и сложи лоста в положение „паркиране“. Двама мъже в безлични костюми се приближиха откъм страната на пътничката.

— Добро утро, госпожо — поздрави единият от тях. — Вие ли изхвърлихте това?

Микрокасетата беше кацнала на върха на писалката му. Бийчъм хвърли кос поглед към Рут, след което заби очи право пред себе си. Този път не я обзе познатото чувство на отчаяние, може би защото на негово място се появи неподозирано силното желание за бой.

— Аз съм специален агент Уедърбай от Федералното бюро за разследване, госпожо сенатор — представи се човекът със сивия костюм, а колегата му пристъпи напред и отвори вратичката: — Ще ви помолим да слезете от колата!

Изминаха две седмици, преди командването да съобщи заключенията на предварителното следствие за стрелбата във Вила Давила. За запознатите с процедурите във ФБР тази бързина беше направо изненадваща, но тук отново ставаше въпрос за брилянтна акция на ООЗ. Хората от седмия етаж на сградата „Дж. Едгар Хувър“ не виждаха причина да забавят поредното напълно заслужено потупване по гърба.

„Имайки предвид изключително опасните обстоятелства, включително предварително известеното присъствие на тежко въоръжение, заложница и нагласа към насилие, ние стигнахме до заключението, че няма извършени нарушения от страна на операторите на Отряда за освобождение на заложници“, гласеше официалният меморандум по случая Вила Давила. На практика това си е чиста проба освобождаване от отговорност, каза командирът на Джеръми, просто защото Министерството на правосъдието никога не е публикувало по-директни текстове от този. Или, както подхвърляха момчетата, стрелбата беше отлична.