Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Днес май ще е горещо, Джими — подхвърли тя и го дари с приятелско намигване. Това, което беше получила след дивата нощ с Хамид, изобщо не можеше да мине през ума на този лъстив слуга.

Горе побърза да смъкне изпомачканите си дрехи и да влезе под душа. След по-малко от час имаше делова закуска в центъра, а дори не беше разгърнала каталога на клиентите, с които й предстоеше да преговаря. Хамид позвъни два пъти още докато се обличаше, но тя не намери за нужно да отговори. Той вече беше безнадеждно оплетен от чара й, сега й оставаше само да клати примамката — повече с обещания, отколкото с преки действия.

Позвъни в службата да провери електронната си поща, после грабна куфарчето и бързо се спусна в гаража. Двадесет минути по-късно колата й влезе в паркинга на хотел „Четири сезона“ в Бъкхед. „Бордърс Атлантик“ притежаваше повече от десет хиляди квадратни метра офис площ в Атланта, но тези клиенти държаха срещата да се състои в любимия им хотел. Шефът й прие, просто защото ставаше въпрос за евентуална печалба от 40 милиона долара. Заряза беемвето си пред входа и се насочи към рецепцията. Един от хотелските служители бързо се насочи към нея.

— Госпожица Мално? — попита той със силен източноевропейски акцент.

— Аз съм — кимна тя и се огледа, питайки се как я беше познал.

— Търсят ви по телефона, моля… — рече човекът и й подаде слушалката на безжичния телефон.

— Ало? — притисна я до ухото си Сирад. Беше готова да се закълне, че е Хамид, но още при първия звук в мембраната разбра, че това обаждане няма да има нищо общо с телесните наслади.

— Мислех си, че ще обядваме заедно — обяви един плътен мъжки глас, басов и приятен.

— Ти не си от хората, чиито номера са във файла ми за бързо набиране — отвърна с усмивка Сирад, светкавично окопитила се от изненадата. За контактите си с този човек имаше специален номер, но до този момент го беше използвала само два пъти. — Нека позная, пристигнал си в града, но само за един ден…

Така работеше мистър Хох. Появяваше се изневиделица — винаги когато тя най-малко го очакваше — след което изчезваше, често и без да си довърши изречението. Не губеше нито секунда за прояви на тактичност или някакви сантименти.

— Откъде знаеш, че съм тук? — попита тя.

— О, моля те! — отвърна с безкрайна самоувереност плътният бас. През последните три години той беше нейният резидент — пъпната връв, свързваща я с един мрачен свят, за който малцина подозират. Разбира се, че знаеше — той винаги знаеше всичко.

— Трябва да говоря с теб — рече. — Лично.

— Кога? Сега ли? — погледна часовника си Сирад. Срещата с клиентите беше насрочена за девет, а тя вече закъсняваше.

— Няма да отнеме много време. Ще те чакам в ресторанта на хотела.

Сирад кимна и върна телефона на пиколото. После бе обзета от внезапни подозрения и се огледа, сякаш очакваше да открие човека, който я беше проследил. Прогони това чувство и заизкачва широкото стълбище към ресторанта, по това време пълен с бизнесмени и туристи. Мистър Хох седеше на малка маса близо до кухнята.

— Изглеждаш добре — тихо каза той, но басовият му глас пак излъчи характерния си резонанс. Беше облечен в блейзър от кашмир и сиви вълнени панталони, а от фигурата му се излъчваше онази особена солидност, която е характерна за някои цветнокожи мъже.

— Ти също изглеждаш добре — отвърна Сирад и се настани срещу него и чинията с яйца по бенедиктински, които разсеяно ровеше с вилицата си. Хох протегна ръка да се здрависат и в дланта й се оказа твърд правоъгълен предмет, който тя побърза да прибере в чантичката си, без да го разгледа.

— Ключ от стая 327 — промърмори той и отхапа от препечената си филийка. — На леглото има плик. В него е софтуерният пакет, който трябва да качиш в персоналния лаптоп на Хамид, преди да заминеш на близкоизточната си обиколка.

— Каква близкоизточна обиколка? — учуди се Сирад. — Какви ги говориш?

— Саудитците са изтеглили напред датата на доставката. Желанието им е да пуснат по-рано в действие вашата система „Куантис“.

— Момент — вдигна ръка Сирад. — Мислех, че става въпрос за дата някъде през есента. В момента дори не са ме прехвърлили изцяло на работа по проекта.

— След две седмици ще бъдеш повикана в Ню Йорк, където ще те инструктират за новите срокове на проекта „Куантис“. Малко след това ще отлетиш от Ню Йорк за Дубай за формалния старт на операцията със саудитците.

— За Дубай? А защо не за Риад?

— Саудитските ви партньори искат да обявят договора по време на срещата на високо равнище на ОПЕК. Според тях това е стратегически ход, който ще им даде допълнителна тежест при разпределението на производствените квоти.