Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Самолетът от Атланта докосна бетонната писта на летище „Кенеди“ малко след осем вечерта в четвъртък. Сирад беше сред първите пътници, които се появиха в терминала. Багажът й се състоеше от елегантен сак „Луи Витон“ и малко куфарче от същата марка. Прогнозата на Хох излезе вярна — Дитер се обади с нареждането да тръгне незабавно за Ню Йорк заради „спешно развитие“ на програмата „Куантис“. Задоволи се с неясно обяснение, но Сирад вече беше наясно, че й предстои неотложно пътуване до Близкия изток.

Колата я чакаше на паркинга. Подкара направо към апартамента на Хамид, където възнамеряваше да прекара нощта. Пристигна малко преди времето за вечеря, а на вратата я посрещнаха с рози.

Хамид само подсвирна, неспособен да изрече нито дума. И съвсем основателно. Сирад се беше подготвила за пътуването с изключително старание, твърдо решила и с дрехи да изглежда толкова привлекателна, колкото без тях.

— Няма ли да ме поканиш? — вдигна вежди тя.

Хамид пристъпи напред и протегна ръце да я прегърне, внезапно разтреперил се от сластна нега.

— Но да, разбира се. Заповядай — отстъпи крачка назад той. Протегнатата му ръка промени посоката си и махна към униформената прислужница да вземе багажа на Сирад.

— Господи, какъв апартамент! — възкликна младата жена, след като прекрачи прага. Не беше очаквала такова великолепие. Само произведенията на изкуството в хола струваха колкото голямо имение в най-хубавите квартали на Атланта. — Това Реноар ли е?

— Уилям Мерит Чейс — отвърна Хамид, най-сетне усетил позната почва под краката си. — Реноар имам в трапезарията…

— Уилям Мерит Чейс — в дневната, Реноар в трапезарията — промърмори Сирад, съблече жилетката си от мек кашмир и я захвърли на близкия стол: — Какво ли ме чака в спалнята? — Изрита обувките от краката си и въведе в хола собствената си изваяна фигура, облечена в къса пола „Бърбъри“ и бяла ленена блуза. Демонстрира фалшив интерес към голяма китайска ваза, после докосна с пръст дебелия слой маслена боя на едно решено в доста мрачни тонове платно от Дега.

— Май си запален почитател на импресионистите, а? — попита тя, спря на крачка от дивана и прекара същия пръст по чертите на Хамид. — Жената, която тази сутрин ми направи интимната кола маска, също смята себе си за човек на изкуството… Попита ме дали искам някакъв специален дизайн. Нали знаеш, там долу…

Хамид окончателно изгуби дар слово. Оказа се, че е сбъркал тотално, поръчвайки вечерята веднага след пристигането на приятелката си.

— И какво й отвърна? — най-сетне възвърна част от самообладанието си той.

Сирад направи чупка в кръста, позволявайки на блузката да се отвори точно толкова, колкото трябва.

— Отвърнах, че новият ми приятел е изтънчен, но консервативен мъж, който притежава значително състояние. Един много практичен човек. — Протегна ръка и лекичко докосна устните му: — Казах й да остави петно, но не по-голямо от пощенска марка. Просто за в случай че решиш да си почешеш горната уста…

Хамид поклати глава. Никога не беше срещал жена с по-сексуално излъчване. Говореше като викторианска проститутка, но поведението й беше по-скоро на дебютантка от Саутхамптън. Той беше неудържимо привлечен от невероятната грация на фигурата й, съчетана по уникален начин с бистър и остър ум.

— Ще ме извиниш ли за минутка? — попита Сирад. — Пътуването беше дълго, имам нужда от леко освежаване…

— Сакът ти е в стаята ми — кимна Хамид. — Последната врата вдясно.

Сирад тръгна по дългия коридор и хлътна в покоите му. Привидната й отпуснатост моментално се стопи. Затвори и заключи вратата, възбудена от близостта с тайните на друг човек. Винаги се беше наслаждавала на особената интимност на тези моменти — от първото скрито надничане в списанието на майка си до полевите упражнения в Кемп Пиъри — една от главните тренировъчни бази на ЦРУ. По принцип актът на злоупотреба с доверието крие нещо недостойно, но въпреки това й носеше огромно вълнение и дълбока наслада.

Това беше главната причина да избягва съквартирантите. През първата година в колежа издържа до средата на първия семестър, след което подаде молба до управата да бъде преместена. Конкретната причина беше, че веднъж се завърна ненадейно в стаята, където завари доста необичайна картина: главният надзирател на пансиона беше окован с белезници за двойното легло, а Сирад го яздеше с бясната наслада на младо пони.

Тя е пълен психопат, написа съквартирантката й в молбата си до Комисията по настаняването. Краде ми шампоана, чете писмата на приятеля ми, постоянно преписва от записките ми по физика…