Кристофър Уиткомб - Снайперистът

В началото Джеръми опита да се измъкне от участие в това грубовато състезание, но след това си даде сметка, че ООЗ не е клуб за социални контакти в Харвард. Тези мъже си вадеха хляба с помощта на насилието, рискуваха живота си всеки ден — включително и по време на тренировките. Това беше просто начин да изпуснат парата, да намалят напрежението и да поддържат състезателния дух. В света извън тези стени те биха могли да бъдат обикновени адвокати или счетоводители, но тук бяха войници.

— Все още не мога да повярвам, че е истина — промърмори Тайни, поклащайки глава. — Не е ли по-добре първо да проверим онази купчина с черва? И как ще разберем откъде точно си стрелял?

— Лъжец ли го наричаш? — попита Лангдън. Той беше най-мълчаливият в екипа, но тук и една дума беше достатъчна.

— Не, разбира се. Но ние стреляме от рубежи, имаме установени правила. Просто не виждам как ще възпроизведе такъв изстрел. Приборът за нощно виждане не стига толкова надалеч…

— Използвах инфрачервен лазер, който включих към прибора — поясни Бъки. — Стрелях само веднъж. Ако искаш, спокойно можеш да идеш и да помиришеш онези вътрешности. Затова съм ги оставил там…

— Какво толкова, човече? — попита Лангдън. — Ако искаш да го победиш, иди в гората и се опитай да произведеш по-добър изстрел!

— Хей, нима си въобразявате, че във филма ще присъства точно този диалог? — подхвърли Кокс. Той беше дълбоко убеден, че един ден някой ще направи филм за ООЗ и неговата дейност. — Не мислите ли, че би бил доста тъпичък? Спомнете си онази сцена в тоалетната от „Пълно бойно снаряжение“. На това му се вика диалог!

— Какви ги дрънкаш, да те вземат мътните? — изгледа го Лотшпайх. — Уолър, давай пет кинта!

Джеръми отвори шкафчето си, но вместо портфейл извади малка найлонова торбичка, пълна с брашно.

— Кой беше тоя умник? — раздразнено изръмжа той. — Кокс?

— Хей, човече, престани да ме обвиняваш за всичко! — усмихна се Кокс.

— Прави го, защото ти си единственият задник в екипа, който не ходи на лов — намеси се Хесус. Взводният се беше появил в стаята незабелязано, но в поведението му се долавяше леко напрежение. — Хайде, махайте тези боклуци, че ни чака работа!

С тези думи вдигна калъфа с пушката си и изчезна обратно навън.

— Някой му е вкарал муха в задника! — поклати глава Тайни.

Лотшпайх само сви рамене. Всички знаеха, че Хесус понякога може да бъде доста крив.

— Хей, Уолър, продължаваш да ми дължиш петарка! — подвикна той. Джеръми му подаде банкнотата и последва командира си към стрелбището.

— Какъв беше този пожар? — попита Сирад, след като лекичко почука на открехнатата врата на Дитер. Едрият германец седеше зад бюро от тънка стомана, върху което бяха подредени няколко акуратно струпани купчини с документи. По стените бяха окачени множество черно-бели фотографии от Ваймар. — Моля ви, не ми казвайте, че съм била всичкия този път до Ню Йорк само за да ме известите за предстоящото кратко пътешествие до Дубай!

Германецът видимо посърна, недоволен от факта, че не е единственият, на когото са доверили тайната. Облегнат назад в стола си, той проявяваше прекалено голям интерес към една от купчините на бюрото си.

— Кой ви каза за Дубай?

Сирад затвори след себе си и спокойно пристъпи към бюрото.

— Имам си своите източници — лекичко се усмихна тя.

— А те казаха ли ви, че заминавате още днес? — засече я Дитер.

— Не мога днес! — сепнато го погледна Сирад. — Не съм се подготвила… Не съм дори…

— Заминавате днес! — повтори с категоричен тон Дитер. — В три нула-нула ще ви вземе кола за летището, а там ще ви чака един от нашите експерти по сигурността. Ще летите директно до Дубай, където ще участвате в заседание с един от нашите близкоизточни клиенти. В четвъртък вечерта трябва да сте обратно у дома.

— А какво точно трябва да правя, след като пристигна там? — пожела да узнае Сирад. Въпросът й беше съвсем логичен, ако се вземеше предвид фактът, че според новото си назначение тя получаваше поста вицепрезидент, отговарящ за всички международни операции на проекта „Куантис“.

— През последните двадесет и четири часа преживяваме известни… хм… затруднения — промърмори Дитер, доволен да запази дистанцията между себе си и Сирад. Тя го безпокоеше, особено в личностен план. — Ще ви информират за тях, щом кацнете в Дубай.

— От какъв характер са тези затруднения? — втренчи се в него тя.

— Имат отношение към сигурността — уклончиво отвърна германецът. — Сигурен съм, че разбирате деликатната същност на проекта „Куантис“…