Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Има една точка над ключицата, която се нарича брахиален сплит — промърмори тя и премести показалеца си, за да я отбележи. — Ако натисна тук с достатъчно сила, бих могла да наруша кръвоснабдяването на мозъка ти, предизвиквайки по този начин почти моментална смърт! Но ако близна същата тази точка, ей така… — Езикът й влезе в действие с лекотата, с която опитният инструктор предава знанията си на курсистите.

— Пресвети боже! — простена Хамид. — Къде, по дяволите, са те учили на тези неща?

— Не ти трябва да знаеш — прошепна в ухото му тя, след което засмука специалната точка, а тялото й ритмично се раздвижи върху неговото.

— Ох, направо ме убиваш! — изстена той, опитвайки се да приключи с непокорните копчета.

— Още не! — отдръпна се лекичко Сирад, а в бедрата й около тялото му се появи леко напрежение. Тези действия нямаха за цел да ускорят кулминацията, напротив — те бяха предварителна подготовка, нещо като лека загрявка преди удоволствието. Неразделна част от сладкото очакване, съдържащо се във финото бельо, аромата на шоколад с ягоди, топящите се бучки лед в кристалния съд до масичката… Сирад познаваше добре изкуството на предварителната игра, умееше като никой друг да доведе мъжа до крайна възбуда.

Наведе се отново, възобнови работата си и тихо прошепна:

— Питам се какво ли си мислиш, когато останеш сам в онзи огромен кабинет, а аз съм чак в Атланта… — Свали блузката и сутиена и леко се притисна в него с голите си гърди.

— Побъркваш ме! — простена той, а в гласа му се долови задъхано нетърпение.

— Признай, че като си сам, мислиш точно за това! — закачливо подхвърли Сирад, после се надигна на колене и вдигна полата си достатъчно високо, за да демонстрира червените дантелени гащички, които беше купила следобед специално за този миг.

— О, Господи! — отново простена той.

— Кажи какво би направил, за да ме имаш — продължи да го дразни тя, плъзгайки длан високо между бедрата си, за да му покаже, че също е готова. После се наведе и го целуна. Езикът й доведе докрай телесната му възбуда. Сетне тя най-после плъзна ръка към ципа му, който почти експлодира още преди да се е отворил.

— Мисля за теб — дрезгаво прошепна той.

— Кажи какво би направил, за да ме имаш — настоя тя.

— Всичко, което пожелаеш, Сирад.

Каза го по-скоро като брокер, който сключва сделка, отколкото като влюбен мъж. Но и това не беше малко за човек, който контролира живота си изцяло, до най-незначителните детайли.

— Обещаваш ли?

Хамид рязко дръпна ризата си и се притисна в нея, ръката му нетърпеливо разкопча единственото копче, което придържаше слиповете му, после се скри под елегантния ластик на дантелените й гащички.

— Обещавам — промърмори той, извивайки се като дъга върху дамаската на дивана, опитвайки се да проникне дълбоко в нея с помощта на един-единствен, но могъщ тласък.

И тя се предаде, усетила приближаването на страхотния климакс, който се надигаше в долната част на корема й и бавно пълзеше към бедрата. Обичаше мъжката сила, но само когато я предшестваше прелъстяването — процес, който тя умееше да управлява и на който никой мъж не можеше да устои.

— Обещавам… — повтори задъхано той и този път гласът му прозвуча напълно искрено. Сирад сведе глава към шията му и отново залепи устни за онази магическа точка, бавно отваряйки се за отчаяното му желание. Тялото й леко се сведе над него, пое го и го насочи дълбоко навътре. В следващия миг оргазмът я връхлетя с дива сила. Веднъж, втори път, трети…

Когато самолетът на Мичъл докосна пистата, научно-техническият екип от „Невю Акустикал Енджиниъринг“ вече беше пристигнал на изпитателния полигон в Аризона. Още от предната вечер Патерсън беше ангажирал най-луксозните апартаменти на най-скъпия хотел в Тъксън, надявайки се, че няколко безгрижни часа около басейна ще подготвят добре хората му за предстоящата демонстрация. За нещастие Марти прояви неочакван интерес към физическите закони на кандилкането и побърза да се натряска в една от местните кръчми, носеща името „Кактус Муун“. Някъде към три през нощта се обади от участъка и съобщи, че бил арестуван от полицията, след като скочил на танцьорката в един мъжки клуб на име „ТД Уест“.

— Какво по дяволите те отведе в тоя стриптийз бар? — ядосано попита Патерсън, докато возеше все още неизтрезнелия инженер обратно към хотела. Малка и напълно неизвестна за широката публика компания, „Невю“ печелеше парите си предимно от участие в секретни проекти. Но ако главният й специалист по акустика продължава да върши глупости като тази вечер, полицията неминуемо щеше да поиска анулирането на специалния му статут и това щеше да доведе до преки финансови загуби.