Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Как си с апетита? — попита той.

— Зависи какво ще ми предложиш — отвърна Сирад, след което хвана вратовръзката му, накара го да се наведе и плъзна език по устните му.

— М-м-м… Отлежало малцово или „Маккълън“?

— Радвам се да те видя, Сирад — избегна отговора Хамид. Уискито беше „Лагавулън“, но нима си струваше да разваля мига?

— След две минути започваме да се снижаваме, господин Мичъл — прозвуча угодническият глас на стюардесата. — Може би ще пожелаете да си закопчеете колана…

Джордън Мичъл седеше на креслото от еленова кожа в пасажерската кабина на луксозния „Гълфстрийм“, притиснал авиационния телефон до ухото си. През по-голямата част от четиричасовия полет беше разговарял с кантората на главния си юридически съветник, тъй като предстоеше да се финализира сделката със саудитците. Засега всичко се развиваше според очакванията — от изстрелването на нискоорбитните спътници на ССТ мрежата до междинните предавателни станции и приемните инсталации в района на Персийския залив. Изненада беше само искането на саудитската страна началната дата да се изтегли с няколко дни напред, с оглед съвпадението й с поредната среща на високо равнище на страните от ОПЕК.

— Кажете на пилотите да направят нещо срещу проклетата турбуленция! — изръмжа недоволно Мичъл, прикрил за миг слушалката с длан. Настроението му ставаше все по-отвратително: — От седмици насам не съм имал толкова противен полет!

Стюардесата почтително кимна и побърза да се отдалечи към пилотската кабина. Нито тя, нито който и да било друг беше в състояние да направи нещо по отношение на гадното време и силните въздушни течения, но това беше без значение — след като командирът издава заповеди, войниците трябва да ги изпълняват.

— Виж какво, пет пари не давам за данъчния ни статут в щата Монтана! — извика в слушалката Мичъл. Юристите никога не бяха влизали в категорията на любимите му хора, особено когато объркат бумагите преди пусковия срок. — Това е най-голямото бизнес начинание в историята на „Бордърс Атлантик“ и аз не мога да кажа на саудитците, че не сме в състояние да изпълним производствената програма само защото ти имаш проблеми с данъчните! Разрешавай ги, за бога! Час по-скоро ги разрешавай!

След тези думи тръсна слушалката и се обърна към опашката на самолета.

— Траск!

Пронизителният му вик стресна втората стюардеса, която предпазливо надникна от сервизните помещения. Траск скочи на крака, изключи мобилния си телефон и изтича към шефа си.

— Юристите изпитват затруднение с изпълнението на производствените квоти според новите изисквания на саудитците — сърдито му съобщи Мичъл. — Мога ли да разчитам, че ще поемеш нещата в свои ръце и ще ги решиш, преди да са се превърнали в проблем?

Траск погледна часовника си, който показваше 21:40 източно време. Вътрешният му часовник вече беше върнат с три часа назад, за да се нагоди към работното време в Аризона, но яркото слънце в небето продължаваше да му се струва странно. Ненавиждаше подобни пътувания, тъй като те неизменно означаваха три часа повече към един и без това прекалено дълъг работен ден. Тази вечер сякаш нямаше край.

— Разбира се, господин Мичъл — отвърна той и си отбеляза нещо в бележника. — Ще гледам да уредя нещата най-късно до утре сутринта. Между другото, току-що разговарях с нашите хора в Катар. Те са на позиция, готови за по-ранното активиране. Все още имаме да решаваме един-два технически проблема, но мога спокойно да ви обещая, че ще се справим в срок.

Мичъл кимна с глава. Той знаеше, че инженерите вече са тествали мрежата около Персийския залив и са направили връзка със стандартен телефон „Куантис“ чак до Пакистан. Въпреки че наземните съоръжения бяха разположени главно в Саудитска Арабия, сателитите покриваха по-голямата част от земното кълбо.

— А какво стана с… контрагентите?

— Всичко е потвърдено. Вече превключихме на новите оперативни ограничения — включително онези, наложени от правителството на Йемен. Средствата са преведени, а сведенията от електронното и живото разузнаване потвърждават времето и мястото. Проверено е всичко, до последната дреболия от логистично естество. Според нашите планове екипът за проникване ще се задейства едновременно с откриването на срещата на ОПЕК. Всичко изглежда готово за действие и нещата опират единствено до уточняване на мишените.

От време на време Траск се увличаше и прибягваше до военна терминология. По време на дългата си военна кариера беше организирал достатъчно учения, оперативни планове и принадлежащите към тях логистични анекси, за да може да ги издекламира дори насън.