Кристофър Уиткомб - Снайперистът

— Сирад? — вдигна глава Мичъл.

— Още не сме й съобщили за новия краен срок. Тя ще бъде информирана, разбира се, но в името на оперативната сигурност… — Траск замълча за момент, изчаквайки поредната силна турбуленция, която разтърси кабината, след което добави: — … ще е най-добре да изчакаме…

— Съгласен съм — кимна Мичъл. — Засега й кажете само датата и онази информация, която обикновено съпътства всяко официално откриване. Все още не съм решил един-два въпроса, които трябва да получат своя отговор, преди да я включим пълноценно. Но за всеки случай трябва да й осигуриш полет на по-ранна дата и да се погрижиш за всички технически подробности. Искам да съм сигурен, че няма да има никакви проблеми, когато предаваме проекта на саудитците.

Пилотът намали оборотите и машината започна спускането. Мичъл неволно хвърли поглед към назъбените планински върхове, които блестяха зад илюминатора, огрени от ярките лъчи на слънцето. Навлизаха във въздушното пространство над изолирана територия, която беше под разпореждането на Министерството на отбраната още от времето на Втората световна война. За случайния наблюдател тази обсипана със скали и кактуси полупустинна земя не се различаваше по нищо от обичайния пейзаж в южната част на Аризона, но за хората от разузнаването тя беше по-известна като база „Кастела“ на ВВС — седалище на „Делта Форс“ за Западното крайбрежие; а също и като базова стоянка на „Конифър Еър“ — една от тайните авиокомпании на ЦРУ.

— Докъде стигнахме с демонстрацията? — попита Мичъл. Насочил поглед към пустинното плато под краката си, той си представи какво предстои и изведнъж бе обладан от силна възбуда.

— Чух, че била невероятна — отвърна Траск. — Насрочена е за утре в девет нула, нула.

Мичъл кимна, по лицето му пробяга усмивка. Повече от година беше мечтал за това пътуване. Предстояха полевите изпитания, увенчаващи фантастичен проект, които щяха да се превърнат в старт на следващия. „Бордърс Атлантик“ разработваше няколко дузини научно-технически начинания, държеше на мушка стотици компании и постоянно търсеше нови пазари, но това беше нещо различно. През следващите двадесет и четири часа щеше да види в действие технология, за която преди три години не можеше и да мечтае. Технология, която ще му помогне да реализира най-амбициозните си мечти.

— Добре, добре — промърмори той, извади обемист бележник от куфарчето си и отбеляза нещо. — Нещо ново около Бийчъм?

— Край на кандидатската й кампания. Нашите източници в Комисията по етика твърдят, че сред членовете й надделява мнението Бийчъм да напусне поста председател на Комисията по разузнаването, докато е обект на следствени действия. Следващата седмица ще имаме по-сигурни сведения.

Мичъл не направи коментар. Само гледаше през илюминатора и се усмихваше към издигащия се хоризонт. Обичаше Югозапада още от младежките си години, когато баща му — страстен ловец — водеше него и братята му на лов за фазани. Оттогава беше запазил спомен за ярката светлина на пустинята и невероятно сухия въздух, който почти можеше да бъде докоснат.

— Господа, по-разумно е да закопчаете коланите — обади се стюардесата и даде пример, като седна на сгъваемото си столче и щракна колана около кръста си. — След малко се приземяваме.

Най-известният президент на компания в САЩ почти не мигна, когато пилотът рязко наведе носа и самолетът предприе стръмно, забранено от стандартите на Агенцията по въздухоплаване снижение. Но тук въздушното пространство беше закрито за полети на граждански самолети и за да избегне бдителния радар на въздушните контрольори, частната реактивна машина „Гълфстрийм“ беше длъжна да се гмурне рязко към базата, чиято площ от десет хиляди акра бе прорязана от дълга писта за приземяване. Мичъл не обърна внимание нито на болката в ушите, нито на гаденето в стомаха. Това, което предстоеше да свърши през следващите два дни, щеше да е щедра награда за всички неудобства.

— Отпусни се по гръб, скъпи… Това тук ще ни отнеме още малко време.

Сирад побутна Хамид, принуждавайки го да се излегне на дивана в хотелската стая, вдигна полата си и бавно го възседна.

— Вечерята беше страхотна, нали? — промърмори той, докато си играеше с копчетата на блузката й.

— Вечерята ли? — погледна го с леко присвити очи тя. — Само не ми казвай, че си прелетял толкова хиляди километри за една вечеря! — Пръстът й се плъзна от външната страна на врата му и бавно се изкачи нагоре, към добре избръснатия бакенбард.