Кристофър Уиткомб - Снайперистът

Корените на концепцията се криеха в Проекта за развитието на тероризма, разработен от Агенцията за високотехнологични проекти в областта на отбраната, известна със съкращението АВПОО, а идеята беше съвсем проста: страните от Третия свят трупат дълг — огромен дълг — към високоразвитите в промишлено отношение страни, каквито са САЩ и техните съюзници от Г-8. Колкото по-голям е този дълг, толкова по-тежки са лихвите по него. Това води до нови заеми и нови, още по-тежки за изплащане лихви. Този омагьосан кръг е причинил икономически колапс и граждански войни в не една и две бедни страни. Но в момента, в който някоя от тях се окаже в центъра на стратегическите интереси на Запада, тя изведнъж се оказва засипана от златен дъжд. Дълговете й се разсрочват, намаляват и опрощават, отпускат й се нови заеми при далеч по-благоприятни условия, които нерядко се трансформират в дарения. По този начин за десет години — между 1989 и 1999 г., Съветският съюз усвои над 20 милиарда долара, а други страни — дори повече.

Тази пресметната щедрост получи рязък тласък от войната срещу тероризма. След 11 септември страни като Сомалия, Судан и Йемен изведнъж се сдобиха с възможност да търгуват терористи срещу милиони долари „помощи“. Дори стабилни държави като Турция, Камерун, Полша и Кувейт успяха да се възползват от ситуацията, за да получат изгодни финансови придобивки. За САЩ предлагането на „хуманитарна помощ“ на страните от Третия свят е съвсем разумен бизнес, тъй като парите рязко намаляват броя на труповете, пристигащи в найлонови чували.

Джордън Мичъл възприе на драго сърце идеите на Мирхади, особено след като последният му демонстрира няколко различни начина как се печели повече от добре за сметка на правителствената щедрост към Третия свят. Хамид беше открил, че срещу сравнително скромна инвестиция финансовите спекуланти могат да „поемат управлението“ на натрупаните от някоя държава дългове, срещу което получават съвсем реални държавни средства. Това обикновено става срещу изкупуване на дълга на цена няколко цента за долар, след което въпросните инвеститори излизат на международните финансови пазари и предлагат земята, природните ресурси и инфраструктурата на държавата длъжник. На практика тази операция си прилича като две капки вода с операциите по изкупуване на ипотеки и потребителски заеми, но в по-голям мащаб, при по-голям риск и далеч по-големи възможности за печалба.

Получил благословията на Мичъл, Мирхади старателно замаскира новата си дейност и започна да се оглежда за клиенти. Откри филиал на фирмата на Каймановите острови, след което осъществи контакт с подбрани богати инвеститори — предимно арабски петролни шейхове, на които отдавна беше омръзнало да влагат капиталите си срещу лихва от 2 процента или пък да бъдат обирани до голо от разни дотком измамници. Иранският произход и старите връзки в страните от Близкия изток му помогнаха изключително много на старта, но само четири месеца по-късно „периферните трансакции“ започнаха самостоятелен живот, при това повече от успешен.

Естествено, Световната банка и Комисията по ценните книжа не гледат благосклонно на подобна финансова дейност, ето защо секретността се превърна във въпрос от първостепенно значение — особено след като Хамид се сдоби с доказателства, че правителството на САЩ използва Федералния резерв, за да покрива разноските, свързани с различни подкупи. Той подчерта, че ако „Бордърс Атлантик“ успее да проникне във „Фед Уайър“ — сложната и надеждно защитена система за парични преводи на Федералния резерв, компанията ще може да прогнозира и манипулира пазара за още по-големи печалби.

Според един от кодираните имейли, които Сирад беше получила съвсем наскоро, тази операция вероятно вече бе в ход. За три години Хамид бе успял да осъществи изключителна серия от тайни трансакции, като само за последния месец сумата възлизаше на 7,2 милиарда долара.

— Паркирайте я така, че да я виждам — разпореди се Сирад на момчето, което обслужваше паркинга на „Фелиг“ — най-модерния напоследък ресторант в Атланта. Придружи заповедта си с десетачка и сладка усмивка, след което влезе и се насочи към оживения бар. През седмицата не би трябвало да има проблеми, но тази вечер „Фелиг“ беше пълен както през почивните дни.

— Здравей, Сирад — поздрави я с усмивка Хамид, после се отлепи от бара за кратка целувка. — Тази вечер изглеждаш великолепно!

— Благодаря, ти също — отвърна тя. И това не беше само комплимент. Костюмът му беше скроен така, че да подчертава атлетичната фигура, а прическата му издаваше традиционализъм и големи пари. Умееше да се облича с вкус, но за сметка на известен консерватизъм: вратовръзка „Хермес“ и златен „Патек Филип“ на китката. Имаше гъстата черна коса на иранския си баща, пронизителни тъмни очи и френски акцент, характерен за възпитаниците на швейцарските пансиони — все неща, които допринасяха допълнително за изключителния му чар.